Devil or not

8

Никога не съм смятала, че е възможно човек да проспи двадесет и четири часа, но когато погледнах часовника на нощното ми шкафче се оказа, че не само е възможно, но и аз наистина го направих. Разговорът с майка ми премина катастрофално зле. Не можеше да повярва, че съм обвързана, не искаше да сподели информация и просто се скарахме. Всъщност не беше така, аз я изгоних и заявих, че никога повече не искам да я виждам, ако преди това можех да простя лъжите вече, достигнах предела си. И най - лошото е че не бях тъжна, предателството й ме кареше да бъда нервна, ядосана, но не й да ми пука за нещата които й наговорих. Любовта ми към нея със всеки изминал час прерастваше в омраза. Изпъленението й срещу Тана обаче не бе лошо.

- Само най - пропадналите вещици се обвързват с вампири - изсъска тя, в погледа й можех да видя леката погнуса, която изпитваше от мен. 

- Ако бе малко по словоохотлива нямаше да бъда в този позиция, а и съм човек, отпадам от категорията - отвърнах изявително. Думите й обаче ме засегнаха.- Трябваше веднага да ми кажеш. Никога няма да успееш да го убиеш, независимо, че раздаваш подобни несъстоятелни заплахи. Винаги до преди това съм била добра дъщеря или поне не агресивна, но след тези думи най - искрено исках да й ударя шамар. Въздаржах се.- Такива като теб вампирите ги наричат вампирски курви- Разкарай се! Напусни, веднага - Гневните думи едва излязоха от устните ми, гърлото ми се бе свило, имах чувството, че ще разплача.Докато хлопна въштната врата, тирада от невъзпитани думи се изсипа върху нея.Мъртвият ми мъж не благоволи да ме посети, което бе единстветото хубаво нещо.
Умирах от глад, готвенето определено не бе обичайното ми хоби, но отваряйки хладилника и оглеждайки какво съм купувала сметнах, че каймата би могла да се оползвотвори в руло стефани. Докато рязах продуктите хапнах набързо филия с масло, а сетне сръчно завих рулото. Да пиеш кафе вечер е странно дори за мен, докато чаках яденето да стане готово, пребърках шкафовете, за да намеря любимия си бял тефтер.
Какво знам
Така озаглавих първата страница
Себастиан е предател. Имал е жена. Отмъщава ми.
Майка ми ме нарече вещица
Дали имаше шанс да не съм обикновен човек? Тишината в къщата ми бе добре дошла, можех да осмисля нещата, които чух. Списъкът бе кратък дори нищожен, но ме успокояваше нямаше с кога да споделя всичко това.
Лошите неща, които ми се случиха от както ГО срещнах.
Не бях девствена.
Прецаках си косата.
Имам страшен смъртен враг в лицето на Тана.
Майка ми се отказа от мен.
Обвързана съм с вампир.

Оставих настрана тефтера, фурната ми бе прекалено бавна, исках да ям. Не можех да звънна на Ники по това време на нощта, оставаше ми само да изчакам до утре, за да я чуя. Докато ядох, а след това обикалях стаята в главата ми се избистри шантава идея.
- Само тук си защитена - Първо мислех, че е свързано само с къщата, но най - веротно ставаше въпрос за навсякъзе из целия Торн. Очевидно от вампири не бях. Иначе нямаше да съм в това положение, От какво точно бях защитена? Вещиците?

Сутринта в шест хванах първия и единтвен рейс в Рейн, за да отида възможно по далеч - Шепър звучеше идеално. Не се славехме с чести посещение от туристи или пътуващи, един бе предостатъчен. Със сигурност не ме нарече вампирска ,курва, просто така. Най - вероятно, притежавах някакви сили или нещо по специално, затова истеряса.
В автобуса се унесох все пак откакто се събудих към два пренощта не бях спала, бях страшно благодарна на възрастния мъж, който си направи труда ме побутне.
Себастиан не направи опит да се свърже с мен, а сега щеше да си спи, докато се стъмнеше нямаше никакво опасност да ме прецака плана ми.
Ники, как си - Да говоря с нея бе прекалено рисковано. Искрено се надявах да е добре
Прекрасно, Харолд е направо божествен. Нямам търпение да ви запозная.

Определено не помнеше нищо. Успокоих се, той щеше да я пази, аз не бих използвала думатна божествен за него, но личното ми мнение се дължеше на факта, че не аз се чуках с него.
Хотелската ми стая бе доста минималистична - единично легло срложено по средата на стаята, малък двукрилен гардероб и това беше. Обща баня, но за ниската цена нямах чак толкова претенции. Утре щях да се прибера за една вечер не ми трябваха особени удобства. В гугъл намерих адреса на единствения нощен клуб, щях да се напия евентулано да пофлиртувам и да се прибера в по - добро настроение от сегашното ми. Къси черни панталонки с висока талия, съчетани с къс бял топ, подчераващо перфектно тялото, пропуснах токчетата и за по сигурно заложих на черни кецове.

Силната музика звучеше обещаващо, на влизане охраната ме претърси. Ако носех пистолет едва ли щеше да е в дамската ми чанта.
Седнах на бара, симпатично двадесет годишно момче ме попита какво ще желая и преди да му отвърна, един мъж ме изпревари
- За красивата и самотна дама - джин с тоник, а а за мен голямо уиски с лед.
Побеснях - самотна, джин с тоник? Как можеше да поръчва без да ме пита? Аз дори не обичах да пия джин. Завъртях се готова да го сложа в малкия му джоб, но оглеждайки го по - добре прецених, че ще свърши работа за частта с флиртуването - средно висок, спортно тяло, прилепналата му блуза явнон бе за да подчертава плочките му.
- Надявам се нямаш против да ти праня компания. - намигна ми и се ухили, преди да изчака отговорът ми придърпа стол и се настани до мен. Забелязах как огледа краката ми, вътрешното ми гласче се обади, че правя глупост, но го пренебрегнах и смело изтърсих
- Не много би ми било приятно даже - Лицето му бе с красиви черти, не прекалено изострени, а топлите му кафяви очи ме накараха да се отпусна. МОже ида не бе кавалер, но изглеждаше безобиден. Разговорът ми вървеше перфектно, бях изпила вече две питиете и се чудех защо преди не съм си поръчвала джин с тоник. Каквото й да ми кажеше се усмихвах глуповата, зящото от музиката, която бе съвсъем на макс не чувах и дума. Когато приближи лицето си до мойто дори не трепнах, алкохолът ме бе отпуснал напълно, поръча ми още едно и ме целуна. Разумната ми половина ми каза да се отдръпна и да не отвръщам, но напук на нея обивх ръце около врата му. Езикът му бе прекалено настоичив, а звъненето на телефона ми рязко ме върна в действителността. Мамка му. Часът бе единайсет и имах две пропуснати от Себастиан, изключих звука и прибрах телефона. Щеше да побесне.Той нямаше как да научи за целувката така че какво толкова
Време беше да си ходя, прошепнах в ухото му, че си тръгвам и въпреки неговите уверения колко хубаво ще се забавляваме се запътих към изхода. Колкото и да се опитвах да ходя без много да ми личи, че съм мармалад не се получаваше. На два пъти обърках пътя за хотела, а всеки път щом погледнех телефона виждах увеличаващи се на брой пропуснати. Само там съм защитена - друг път като гледам е можело през цялото време като нормалните тинейджъри да си излизам.
- Как си се напила само - Отново се бях загубила, гледайки заобикалящите ме дървета бях стигнала до парка, трябваше да си пусна джипиеса. Що за груби хора не съм единствената, която се напива. Продължих да вървя, съвсем несигурна накъде точно. Скоро щеше да ми стане съвсем лошо.
- Истински позор си - Жената, явно ме следваше и й доставяше удоволствие да прави коментари всеки път, в който залитна леко.
- Нямаш ли си друга работа? - извиках леко заваляйки.
- Прекалено бързо ще я приключа, а да те гледам така безпомощна ми доставя удоволствие - Говореше пълни небивалици, но гласът й звучеше някак заплашително. Обърнах се и ме изби на луд смях - облечена в дълга безформена черна рокля приличаше точно на вещиците от филмите. И в този момент осъзнах напълно, че съм идиот с главно И. Нямаше кой да ми помогне.
Вятърът задуха неестествено силно, един клон шибна ръката ми, а след малко като бумеранг се върна и удари крака ми. Тя го контролираше. Очите ми се разшириха, страхът ме обзе. Озовах се на земята, те знаех колко пъти получих удар, но усещах как кръвта ми се стича по краката ми. Опитвах се с ръце да пазя лицето си, ако наистина притежавах сили сега бе момента да ги използвам, но това ми се струваше невъзможно. Лежейки почти мъртва на земята, думите от детската песничка, която мама пееше само на Лара, никога на мен, но аз винаги тайно подслушвах, се избистриха в главата ми. Не е било песен, а заклинание. Започнах да ги повтарям тихо, мислейки си как бих искала да я изгоря жива. Нищо не се случваше, беше заменила клона с друг, защото изпищях от болка при поредното блъскане. Повтаряй - наредих си. Сигурно не съм произнесла някоя дума правилно. Трябваше да я убия. Стисках здраво очи, вятъра утихна и усетих миризмата на горяща плът. Насилих се да стана и гледката, която се разкри пред мен бе отвратителна, както и писъците й, които дълго време не спираха.
Не знам колко време седях вцепенена, смятах че всеки момент ще дойде полицията и ще ме заключат, но това не се случи, а накрая тя бе просто пепел. Трепереща набрах единствения, който знаех, че ще дойде най - бързо.
- Полудяла ли си... - крещеше.
- Ела в Шепър... парка.

Гласувайте и оставете коментар. Благодаря предварително.