Devil or not

20

Отвориха по една бира  и отпиха толкова жадно, че дори аз, която не си падах по бирата реших, че не трябва да пропусна. Студената леко горчива напитка ми подейства отпускащо.
Те се заклеха да ме пазят. Усмивка се появи на лицето ми бяха ме приели, поне в това място имаше някой на когото можех да разчитам.
- Колко интересна развръзка - Тана влезе и всички затихнахме сякаш вършехме беля и майка ни ще ни се скара.
- Тана дойде да развалиш настроението ни ли? - Нат се засмя, но враждебното му поведение си личеше.
- Млъквай, глупако. Вещица - кралица, Себастиан надмина дори баща си.
Не разбрах за какво точно го надминава, но подигравката й бе ясна.
- Предполагам си дошла да ме поздравиш, в противен случай напусни.
Гледах я право в очите, бе перфектна, за да тренирам строгия  и надменен тон типичен за титлата ми.
- Ще пренебрегна заповедта ти, maga  meretricium.
- Не си позволявай да й говориш по този начин - Харолд бе заел почти бойна готовност и ми стана ясно, че ме е обидила, но нормалните хора не изучаваха латински за удоволствие. И обидата  бе непонятна за моята особа. Да се запиша на латински може би щеше да ми е полезно.
- Новата ми позиция е да следя за предатели, тъй че внимавайте да не се измени лоялността ви. С радост ще приложа някои забравени техники.
За мен бе ясно, че не ми вярвам, но поради някаква причина се съмняваше в двама от най - доверените хора на Себастиан. Рана ни хвърли презрителен поглед и напусна. Защо бе дошла изобщо?
Това, което каза, че Себастиан е надминал дори баща си бе интересно и когато ги погледнах въпросително видях как се замислиха дали да ми кажат.
- Никой ли вампир не се е обвързвал с вещица?
- Вампири много, но крал - никога.
Доброто ми настроение се изпари.
- Значи Себастиан е полудял, за да направи подобно нещо.
Смятах, че връзката ни ще бъде развалена, а тя се усили. Преди можех да се надявам, че ще се сложи край и да го мразя, но след този развой омразата нямаше да ми помогне. Трябваше да се опитам да бъдем приятели.
- Всички са шокирани, помниш, че ние с Нат, също не повярвахме в началото.
Дори се сбиха, но поне вече не бяха с лошо мнение за мен.
- Какво е правил баща му?
- Питай него. - Нат не искаше да споделя информация.
- И да се скараме отново, за да разберат всички колко точно са ни лоши отношенията ни ли?
Моят мъж държеше привидно да създаваме впечатление на двойка, която се обичат.
Харолд се престраши и заговори тихо.
- Баща му основно спеше с вещици, никой не разбираше защо ги предпочита, докато един ден една вещица дойде да си търси дъщерята.
Затаих дъх в очакване, това, че спиш с някого не е чак толкова странно.
- Той я изгони, но вампирите знаеха, че е бил с нейното момиче. Започна разследване и той си призна, че е убил всяка една.
Ужасно.
- Повечето вампири бяха доволни, защото поне не си бе изгубил разсъдъка да обича някоя от тях, без да се обиждаш. Тана и други влиятелни вампирки искаха да го пратят в затвора за назидание.
- Тана да помогне на вещици?
Не можах да се сдържа.
- Себ точно излизаше със сестра й, бе я страх той да не направи нещо подобно. Много от другите вампири също решиха, че така хем ще премахнат враговете, хем ще си доставят удоволствие.
- Колко странно.
Нат ме хвана за раменете и бе ядосан от моето не разбиране.
- Това, което направи не бе за вещиците, бе за вампирите. В бедните райони на столицата подобни случаи стават постоянно.
Той ми каза, че жените нямат права, но да бъдат убивани?
- Пратиха ли го в затвора?
- Да.
Себастиан бе този, който отговори.
- Разбира се баща ми не бе глупав и много скоро избяга.
Исках да попитам и какво е станало после, но знаех, че няма да ми отговори.
- Няма ли да ни оставите сами, нямахме време да се нарадваме един на друг след раздялата.
Те му се поклониха, не можах да се въздържа да завъртя очи. Голяма радост, че ще сме сами. Дали да не ги извиках да си допразнуваме? Не исках да съм сама с него.
Огледа стаята и забеляза капките кръв.
- Имаш бранители, колко интересно.
Той обикновено не пиеше, но отвори една бира и почти я пресуши. Не му казах за моето решение да се закълна и аз. Те самите го определиха за  странно. Събличаше дрехите си, мускулите му като че ли бяха по заякнали от последния път. Бе рано сутринта, скоро вампирите щяха да спят.
- Не може ли през деня да се разходя из Столицата?
- Не.
Мразех кратките му едносрични отговори.
- Колко време мислиш да ме държиш затворена?
Най - накрая си направи труда да ме погледне. Бе уморен със сигурност.
- Може би след като родиш наследник ще ти позволя с охрана да го разхождаш?
Да не му се нахвърля изискваше жестоко усилие от моя страна.
- Наследник? - почти изплюх думата. Не бях забравила разговора с Тана, но понеже се чувствах добре и нямах симптоми на бременна, реших, че няма защо да се безпокоя.
- Един крал без син не може да продължи рода си.
- Ако имаш дъщеря?
- Ще трябва бързо да правим още едно.
Край с този нелеп разговор. Обърнах му гръб и отидох до прозореца.
Почти нищо не светеше, тъмнината бе обгърнала всичко.
Устните му целунаха тила ми и подскочих. Придърпа ме към себе си и замръзнах. Понеже бях с гръб не видя уплахата ми. Леко погали корема ми.
- Мисля, че малко е наедрял.

Надявам се да ви хареса.
Коментирайте и гласувайте ❤️❤️❤️❤️