Дълго време обикалях стаята, умирайки от скука. Поне двайсет пъти пробвах да излезна, ако някой ме гледаше на скрита камера сигурно щеше да е умрял от смях. Разбирах опита му да ме защити, но от друга страна той постоянно се налагаше, искаше да ме командва изцяло. Последните години живеех самостоятелно и да трябва да се съобразявам с него представляваше истинска трудност за мен.
Леглото, което бе почти от мечтите ми бе последното ми пристанище, заспах моментално.
Бях събудена от шумния спор между Натаниел и Харолд. Отворих с нежелание очи изграчвайки
- Какво искате
- Да Ви отдадем почит, кралице.
Станах от леглото, добре, че си бях легнала с дрехите. Мръсните де, но карай щях да сменя чаршафите. Виждайки ги как са коленичили на пода избухнах в луд смях. Двама яки воини ми оказваха почест.
- Много благородно - казах през смях - но не знам какво се изисква от мен.
- Да ни целунеш по челото и да кажеш нещо мило - обади се Нат. Без да оспорвам се запътих към него и се наведох когато той се разсмя гръмко. - Станала си много изпълнителна.
Повдигнах вежда и се питах защо се занимавам с тях
- Събудихте ме, а сега се майтапите с мен, ако по - бързо не приключим ще ви изхвърля от стаята.
- Заклевам се в името на безсмъртния ми живот, че аз Харолд ще бъда твой бранител, ще поставям живота на кралицата преди моя и ако се налага ще заплатя с него.
Проряза дланта си с кинжал, бавно по пода падаха капки кръв. Не исках това. Не желаех да поема подобно обещание. Дори и да оцелеех никога нямаше да си го простя, че друг е умрял само по задължение.
- Стани - наредих. Поколеба се за кратко, с интерес се изправи. Взех кинжала от ръката му и се клекнах. Двамата ахнаха, в очите им можех да видя, че според тях съм напълно изперкала.
- Аз съм твоя кралица - заразлика от него на мен не ми се отдаваше да измисля кой знае каква реч. - и се заклевам, че ще направя всичко възможно да защитя бранителя си.
Нат ме издърпа точно когато прорязох ръката си.
- Никой не изисква това от теб. - Извика той. Моята кръв се стече и падна точно върху на Харолд. Хвърлих му кос поглед
- Ако не си съгласен, не ставай мой пазител.
- Себастиан ще побеснее, че даваш подобни обещания.
Взе думата викинга, аз му давах достатъчно поводи за лошо настроение. Нат обаче се съгласи и всичко се повтори.
- Значи ви е накарал да ми са закълнете във вярност. - Поне ми осигурява интересни ритуали.
Спогледаха се, а това, което чух бе неочаквано.
- Ние сами решихме, той не знае.
Едва сълза се търкулна по бузата ми, не от тъга, от щастие. Завъртях се да не видят, че си бърша лицето и в момент на радост прегърнах първо единия, а после и другия, промълвявайки тихо Благодаря.
- Бих ти предложил да изпием по питие, за да отпразнуваме нашия съюз, но Себ е решил да те държи изкъсо. - Червенокосият вампир успяваше с едно изречение да ми вдигне кръвното. - Ще отида да взема от резервите - намигна ми и излезна. Харолд само това чакаше.
- Как е Никол
- Добре е - Беше истина, бе забравила почти всичко сянка тъга премина в очите му затова добавих - Сънува те.
- Аз я харесах, дори й да не ми вярваш.
Усмихнах му се приятелски.
- Вярвам ти.
Нат нахълта с каса бира и една бутилка водка и уиски.
- Да празнуваме, кралице.
Не мислех, че е възможно да е толкова жизнерадостен.
Ще ви издам малка тайна, първата глава от втора част е започната, героите са непознати, единия ще се спомете по някое време в тази история, а другия ще е изненада .
Банята бе любимото ми място в цялото отвратително място. Тъмно червените плочки по пода, черната вана и приглушената светлина скриваха раните ми. Кръвта почти не се забелязваше, ако той не благоволеше да ги излекува, само тук се откъсвах от тях, от него, от всичко.
Пет години.
С него. Негова курва, играчка, пленница, отдушник. Лоялността и острия ми език, както и безразличието, което изпитвах като основна емоция към всичко, бяха единствената причина да съм все още жива.
Благодаря, че коментирате и гласувате.
Харесва ли ви как ще започне втора книга, може да е объркано сега, но докато приключа тази история ще се избистрят много неща.
YOU ARE READING
Devil or not
RomanceСестра ми бе убита. Аз живеех в забравено от Бога място. Той ме намери. За да ме убие. Поне така казваше. Историята съдържа груб език. Токсични отношение. Много от моментите не са подходящи за по - малките читатели.