Devil or not

Трета

Алармата ми бе навита за четири часа, нямах желание да ставам, но исках да отида възможно най - бързо при него, а после на работа. Трябваше да разбера какво знае за сестра ми, нямаше никакво съмнение, че я познавал. Вързах черната си коса на опашка и реших все пак да се гримирам, липсата на сън ме правеше по - грозна откогато и да било. Очната линия и спиралата подчертаха пъстрите ми и подути очи. Момичето, което виждах в огледалото все едно не бях аз черният грим изглеждаше плашещо на бледата ми кожа, бях прекалила. Облякох се изцяло в черно, за да се сливам със сенките. По това време едва ли щях да срещна когато и да било - освен страшните създания, за които знаеш. Думите му ме караха да започна да мисля глупости. Подобни неща не съществуваха а ако някой ми кажеше, че точно в Торн живее върколак или вампир щях да се спукам да се смея. Трябва да е някой много заблуден или отчаян. Сложих слушалките в ушите си и започнах да вървя къщата, в която живееше бе много далече и изоставена от много време. През цялото време се озъртах очаквайки някой да ме нападне и да сложи край на неволите ми.

След около час вървене пристигнах почти бе станало шест часа. Къщата нямаше двор тревата около нея бе избуяла и няколкото огромни дъбови дървета я правеха още по зловеща. Беше двуетажна боядисана изцяло в сиво с малка веранда - на която и липсваха маса и стол, където човек да си пие кафето. Позвънях. Аз със сигурност нямаше да отворя - кой нормален би ти звъннал толкова рано сутринта. За разлика от Себастиан аз поне известявах присъствието си.

Вратата се отвори рязко - а той седеше пред мен гол, чисто гол, рязко се завъртях. Гледката, която се разкри пред очите ми бе впечатляваща стегнат корем, масивни гърди и надолу определено УАУ.

- Какво искаш от мен? Да не би да си дошла за да приключим по - бързо? - Не звучеше сънен, но раздразнен - да. Голотата му показваше, че няма оръжие,.

- Не, имам въпроси и търся отговори. - Бях с гръб към него когато ръцете му се обвиха около кръста ми, повдигна ме от земята, внасяйки ме вътре. Затръшна вратата с крак.

Светлината бе толкова оскъдна, че се чудих що за човек би живял в тази тъмница. Не исках да се обръщам към него, докато е гол, затова свалих якето си.

- Сложи го пред членът си. - Смехът му огласи стаята. За мое щастие или нещастие наистина бе завързал якето ми на кръста си. Намръщената ми физиономия го накара чак да се разтресе от смях, но в следващия момент всичко свърши и студенината пак го превзе. Огледах дневната дивана не личеше да се ползва, паяжината по картините ме накара да смръщя нос, прахта бе покрила всичко. Ако бях алергична едва ли щях да спра да кихам.