Devil or not

18

Избутах го с всичка сила и незавасимо, че краля на вампирите стоеше намръщен пред мен му наредих.
- Забранявам да ме докосваш докато не ти позволя. Може да говориш, че нямам права, но след всичко, което ми причини все трябва да ме оставиш да реша кога ще те допусна до себе си.

Прехвърли ръката си зад шията ми е ме придърпа, устните му покориха моите. Целуваше ме сякаш е за последно, мислех, че никога няма да спре. Почти ми хареса. Почти.

- Щом настояваш, кралице, мога да изчакам, но за целувките няма да проява търпение. Ще те целувам когато и където си поискам, сама бе казала, че са нищо особено.

Точно, защото се правих на много модерна и устата се стигна до онази случка, той ми го напомняше. Не бях сигурна, дали не ме предупреждава да внимавам как се държа, за да не се повтори. Не попитах, не исках да знам.

-  Като за начало не ти препоръчвам да излизаш от стаята, вампирите са шокирани, че вещица ще е до мен, плюс войната, която обявих също не им идва добре.

- Искаш да кажеш, че съм затворник в тази проклета стая ли

Думите му така просто изречени ме докара до полуда. Нямаше да стоя по цяла нощ в стаята. Категорично НЕ.

- Както искаш го приемай. - Нехайно сви рамене, усмивка се появи на лицето му, виждайки как се ядосвам.

- Тана ми каза, че ще се откажеш от мен - Още откакто пристигнах ме измъчваше въпроса, защо е променил решението си

- Отвлякоха те, едва ли щях да имам  по - удобен момент. Никой не може да краде, нещо, което ми принадлежи.

Върнахме се отново на темата с притежанието, самочувствието и откачените му разбирания ми идваха в повече.

- Не сметна за нужно да се допиташ до мен - изсъсках - След като ме изнасили ме пусна, а изведнъж прецени, че не няма да го направиш. Какво ще стане, ако утре решиш, че не ти трябвам аз ще остана във война с вещиците напълно сама.

- Да не би да започна да се страхуваш, а понякога колко си бойна. - Присмехът в тона му ме извади от релси и подпалих килима върху, който бе стъпил. Изненадата му бе огромна, моята също особено когато пламъците съвсем се развилняха. Гледах как се увеличават, а Себастиан изтича да напълни кофа с вода, която почти не помогна.

Спрете.

Огънят изгасна напълно, а от скъпия килим почти нищо не бе останало.

- Ако още ведвъж използваш силите си срещу мен или повредиш нещо в двореца, ще накарам вещиците тук да изпълнят блокиращото заклинание.

Успях и неговото настроение да скапя.

- Както виждаш съм достатъчно силна и не виждам причина да не мога да се разхождам. Ти също няма да тъгуваш ако по случайност убия някой невъзпитан вампир.

Приближи се до мен и пръстите му обхванаха здраво брадичката ми.

- Забранявам ти да напускаш стаята.

Използва трика, с който ме принуди да мълча. Отидох веднага към вратата, за да видя дали действа и когато натиснах дръжката съзнанието ми нареди да се върна обратно.

- Не. - Извиках с цяло гърло.

- Това е за безопасност. Отивам да изпълнявам задълженията си, радвам се, че си добре, не мога през цялото време да ти правя компания.   Не се опитвай да подпалиш стаята, за да ме накараш да дойда.

Идеята определено ми хареса. Ако допуснех да използвам прекалено често силите си и той, а може би и майка ми с радост щяха да ги неутрализират.

Благодаря, че коментирате и гласувате. 

  

     

,