Devil or not

15

Глупачка.
Такава бях.
При това с лош късмет, Гейбриъл размърда окованите си ръце и аз неволно отстъпих назад. Не се бе освободил, но може би му дадох повече кръв от необходимото. Бузите  му се обагриха в червено, признак, че се е заситил. Очите ни се срещнаха неговите бяха сиви с металически проблясък, нереални, древни  и изпълнени с омраза към мен. Незабравими.
Втренчена в интересните му очи, не разбрах кога и как е успял да се освободи докато не усетих ръцете му около шията  ми. Смелостта, заклинанието, всичко се изпари от мозъка ми, все едно си бях същата както и със Себастиан. Събори ме на земята  главата ми издрънча при сблъсъка. Опитвах се да си поема въздух, но той просто ме стискаше без да показва никаква индикация, че ще спре.
Отпусна хватката си и премести дясната си ръка върху гърдата ми.  Допира му бе смесица между нежност  и грубост сякаш се колебаеше, дали да ми причини  болка или иска да ми достави удоволствие. Престана да ме души и ръцете му се плъзгаха по цялото ми тяло, а аз седях абсолютно вкамена, гледайки с празен поглед  тавана. Той бе силен, да се освободи от оковите трябваше да е невъзможно, но се случи. Дланите му обхванаха лицето ми приближи се и ме целуна.
Езикът му си проби път и усетих вкуса на моята кръв. Себастиан каза, че е най - близкия му човек,
но моето мнение не бе далеч ласкаво за Гейбриъл и все пак не бях мъртва. Точно бях готова да отвърна на целувката, за да имам време да помисля как да му избягам и той се отдръпна. Шокиран.
- Ти все още си обвързана с него?
- Една целувчица чак такава информация ли издава? - подиграх се.
- Защо ме излъга? Искаш да ме убие ли?
Изсмях се.
- Той с такава обич говори за теб, тъй, че мен ще убие, но не се притеснявай историята с целувките сме я минали. Няма дори да те обвини.
Сарказмът не му убягна и се намръщи. Можех да видя как иска да попита за много неща, но не е избрал с кое да започне. Реших да му помогна.
- Какво ново се е случило в последните години във вампирския свят. Себастиан се обвърза с мен, но се очаква скоро да не сме, изкачи се във вашата йерархия и познай вече е крал.
Това е накратко.
- Крал - попита недоумяващо. Кимнах и се изправих от земята, нямаше да ме убива засега.
- Искаш да кажеш, че съм целунал жената на краля? - Говореше на латински и според мен псуваше.
- Забрави и опипвал - допълних услужливо.
- Не си играй с нервите ми. - На мен ми бе почти смешно, но той стана напълно сериозен, което ми караше да се притеснявам, че положението е мега скапано. Запъти се към вратата.
- Идваш ли?
- Не знам заклинанието за отваряне.
- Толкова пъти съм го чувал, че го знам.
Първият ми опит бе неуспешен бях объркала някоя дума, но с втория постигнах успех.  Точно излязох и получих удар по главата, преди да загубя съзнание  видях как изчезва.

Окована.
Събудих се и вещиците около мен се караха.
- Ти си глупачка, Кристин да я оставиш сама с него. Тя спи с най - добрия му приятел.
- Само тя можеше да извърши ритуала.
Не ми обръщаха внимание и продължиха да се спорят, обсъждаха предателството ми, както и различни начини, как да приключат живота ми.
- Няма нужда да я убивате.
Гласът ми звучеше много познат и ми трябваше малко време докато го разпозная. Майка ми.