Вечерта ставаше все по- забавна. Зейн беше усилил музиката и сега всички танцуваха. Лиз се чувстваше страхотно. Към 1:00 часа момичето сякаш видя проблясък на светлина край пътя, но не му обърна внимание и продължи да танцува.
На следващата сутрин смеховете във всекидневната събудиха Найл. Той погледна леглото до себе си, за да види дали Лиз е там, но таванното помещение беше празно. Когато отиде във всекидневната Найл видя всичките му приятели да закусват. Всички, с изключение на човека, когото търсеше.
- Къде е Лиз? - попита той.
- Не е ли при теб? - усмихна му се Луи.
- Не, мислех си че е тук..
Найл се върна на втория етаж и огледа всички стаи, но Лиз я нямаше. Момчето извади телефона си и се обади на Лиз - телефонът й беше изключен. Найл вече започваше да се притеснява, когато телефонът му звънна.
- Ало?
- Здравей Найл.- каза Саймън.- Трябва да дойдеш до SYCO.
- Защо?- попита момчето.
- Трябва да поговорим. Не се бави. - след тези думи Саймън затвори.
* * *
- Къде отиваш? - попита Луи, когато Найл мина през всекидневната.
- Саймън ме вика. - отговори момчето, докато обличаше якето си.
- И ще ни оставиш тук? - добави Лиам.
- Ето. - каза Найл и хвърли връзка с ключове на дивана. - Ако си тръгнете преди да съм се върнал, сложете ключовете в саксията до вратата.
20 минути по- късно Найл стоеше пред офисът на Саймън. Когато отвори вратата Найл видя Саймън да седи зад бюрото си и пред него стоеше човекът, когото най- малко беше очаквал да види тук.
- Хей. - каза му Лиз без да се усмихва.
- Какво става тук? - попита момчето.
- Седни.- подкани го Саймън, след което продължи. - Само преди няколко дни вие ми обещахте да внимавате. Да не се набивате на очи...- последваха няколко секунди, в които Саймън се взираше в Лиз и Найл. - А днес се събуждам с новината, че Найл Хоран си има приятелка и двамата са спретнали чудесно парти в някаква къща близо до Лондон.
YOU ARE READING
The Story Of Our Life
FanfictionВъпреки всичко, накрая се случи точно това, което трябваше. Bulgarian Fanfiction.