На 29 ноември Лиз беше изтощена. През изминалата седмица тя и момчетата работиха по песента на Майкъл и въпреки че работата й харесваше, тя се прибра изморена.
Вики вече беше вкъщи и цялата къща миришеше на пуканки.
- Хей, как мина днес? - попита Вики, докато слагаше пуканките на масата във всекидневната.
- Добре.- отвърна Лиз и седна на дивана. - Много добре. Почти завършихме песента. Как мина при теб?
- Беше ужасно.- оплака се Вики и седна до Лиз.- Цял ден никой не стъпи в магазина. Е дойде един човек, но той само искаше да използва тоалетната. Беше адски скучно.
Двете момичета си пуснаха филм и след като го изгледаха си легнаха.
На следващия ден, когато Лиз отиде на работа завари момчетата в стаята.
- Не очаквах да сте тук толкова рано. - каза тя и се обърна към Калъм.- Особено пък ти.
Момчетата бяха много развълнувани и преди Лиз да попита защо Аштън каза:
- Довечера имаме участие.
- Наистина. - усмихна се Лиз.- Това е страхотно! И защо никой не ми каза?
- И ние не знаехме до вчера вечерта. - каза развълнувано Люк.
- Това е страхотно.- повтори Лиз, засмя се и даде пет на момчетата.
- Не е нищо особено.- сви рамене Калъм на дивана, но се усмихваше. - Ще е в една малка зала в центъра.
- Ти шегуваш ли се? - каза Лиз и седна на дивана.- Участията са най- добрата ви реклама.
- Ще дойдеш нали? - попита Майкъл.
Лиз изпръхтя и каза:
- Естествено. Ще викна и Вики. Има да наваксва с ученето, но мисля, че ще дойде... Чакайте малко... за нас ще има VIP места, нали?- каза Лиз и се засмя.
- На първия ред. - каза Калъм.
- Перфектно. - усмихна се Лиз.
След няколко часа Люк, Майкъл и Аштън си тръгнаха и останаха само Лиз и Калъм. Лиз пишеше в тефтера си, а Калъм се ровеше в телефона си.
- Хей,- каза той по едно време, като погледна над телефона си.- Знаеш ли с какво се стига до ресторанта на 34 улица?
VOUS LISEZ
The Story Of Our Life
FanfictionВъпреки всичко, накрая се случи точно това, което трябваше. Bulgarian Fanfiction.
