The Story Of Our Life

5

В петък Лиз стана рано. Изми зъбите си и седна в кухнята да пие кафе. В 7:30 телефонът й извибрира. Тя го отключи. Имаше съобщение от Найл.

        " Трябва да призная, че сме сладки. " - гласеше съобщението и към него имаше снимка от момента, когато Найл даде суитчера си на Лиз.

Момичето не отговори, а се усмихна и заключи телефона си. След това отиде в стаята си и започна да се приготвя за работа. 

В 8:45 Лиз беше пред SYCO. Тя се качи в стая 73 и започна да работи по Last First Kiss.  Около половин час по- късно в 73 влезе Найл. 

        - Хей. - усмихна се Лиз. - Получих съобщението ти. 

        - И съгласна ли си с мен? - вдигна вежда усмихнато Найл.

        - До някъде..- каза с престорен глас момичето, но после се засмя.

        - Както и да е. Как върви песента.

        - Зле. - сви рамене Лиз.- Имам само припева и нищо друго не ми идва на ум.

        - Нали работим заедно. - каза Найл, взе листа с припева от масичката и седна до Лиз.

На листа беше драскано доста, но все пак Найл успя да разчете: 

"I wanna be last yeah

Baby let me be your, let me be your last first kiss
I wanna be first yeah
Wanna be the first to take it all the way like this
And if you only knew I wanna be last yeah
Baby let me be your last, your last first kiss"

        -  Харесва ми.- каза Найл и върна листа на масата.- Днес ще помисля за текста и утре ще ти кажа какво съм измислил. Става ли?

        - Утре е събота.- отбеляза Лиз.

        - О, да аз още не съм ти казал. - започна момчето. - Този уикенд си заета, отсега да знаеш и нямаш право на извинения. В събота ще се помотаем с момчетата, за да ни видят папараците.  Ще гледаме да не сме един до друг, за да утихнат слуховете, че има нещо между нас. 

        - Слухове значи? - каза Лиз.

      - Така те трябва да си мислят. - усмихна се Найл и намигна на Лиз.- След това ще оставим момчетата и ние двамата, ще отидем в къщата ми в предградията. 

        - Не се фукай. - прекъсна го Лиз и Найл се засмя.

       - Не се фукам, просто папараците все още не знаят за нея.- обясни момчето и продължи. - Както ти казах, когато се крием е дори още по- забавно.