The Story Of Our Life

10

Докато си събираше нещата, Калъм постоятнно гледаше телефона си. Когато затвори черния сак и го сложи на рамото си телефонът му звънна отново. Този път беше Люк. Калъм реши да вдигне. 
       

               - Ало?

               - Най- после.- въздъхна момчето от другата страна.- Виж Калъм, знам че искаш да я видиш, но не можеш просто така да тръгнеш. Имаме концерт след 2 дни.

               - Да знам..  И ще се върна, спокойно.

               - Калъм, трябва да разбереш..- продължи Люк.- Трябва да репетираме и... 

Калъм прекъсна разговора и след това изключи телефона си. Той излезе от апартамента си и се качи в таксито, което беше извикал по- рано. 

След един час Калъм  седна на мястото си в самолета, извади айпода си и си пусна музика, след това се облегна на прозореца и затвори очи. 

Допирът на колесниците в земята го събуди и той разтърка очите си. След като си намери куфата и излезна от летището Калъм извади телефона си и го включи. Имаше 35 пропуснати повиквания. Той преглеждаше списъка бързо, докато погледа му не се спря на името "Лиз". Сърцето му заби малко по- силно докато той набираше номера й. 

            - Къде го беше заврял този телефон!?- попита ядосано Лиз.

Калъм се стресна за секунда, но после отговори:
             - Просто го бях изключил. 

            - Калъм..- каза вече по- спокойно Лиз.- Знам, че идваш към Мелбърн, но недей. Наистина моля те. Момчетата ми звъннаха. Трябва да репетирате.

            - Лиз, ние сме писали тези песни. Свирил съм стотици пъти. Не ми трябват репетиции.- каза той докато се качваше в такси. 

            - Недей да спориш. А и за какво ти е да идваш? - попита Лиз.- Само счупен крак... не е да кажеш, че умирам.

            - Просто исках да видя видеото, което Вики е направила, това е.

            - Не можеше ли да изчакаш докато ти го прати? - попита Лиз и се засмя. 

            - Виж ще си говорим като се видим, чао.- каза Калъм.

            - До скоро.- каза Лиз с троснато, но по гласа й Калъм знаеше, че се усмихва. 

*    *    * 

             - Хайде дее..- мрънкаше тихо Вики, докато пъхаше стотинки в кафе машината. Когато стотинката падна в дупката за ресто за 3-ти път, момичето изрита машината и изпсува тихо.