7

306 14 1
                                    

Лъчите, влизащи през прозореца на покрива, събудиха Лиз. Тя скри с ръка очите си и се завъртя на страната, където беше Найл.  Но него го нямаше. Лиз се изправи и отиде до дупката в пода, където беше спусната стълбата.  Момчето беше в кухнята и правеше нещо на котлона. 

        - Хей. - каза Лиз от вратата. 

        - Хей! - обърна се Найл и се усмихна. - Добро утро. 

        - Защо не ме събуди? - попита Лиз, отивайки до него.

        - Защото не исках. - каза той и я прегърна с една ръка. - Опитах се да направя палачинки, но не знам как се прави сместа..... И за нещастие няма интернет на телефона.

Лиз се засмя и леко избута Найл встрани.

        - Сложил си всичко необходимо, освен брашно. 

Найл си удари главата и Лиз се засмя.

 След половин час двамата седяха и ядоха палачинки.  

        - Е, какво ще правим днес? - попита Лиз слагайки шоколад на палачинката си. 

        - Мисля да отидем до гората, която е на 5 минути оттук... Можем да си направим пикник.

        - Звучи добре.- усмихна Лиз и след това добави. - Освен ако не го направим по- забавно. Ти, аз.. два пистолета Nerf и залог, за който си струва да победиш. 

         - Ти май наистина не си като нормалните момичета.- вдигна вежда Найл. - И какъв ще е този залог? 

        - Ще го измислим в движение. - усмихна се Лиз.

                                *                *                *

В 11:45 Лиз и Найл излезнаха от къщата, като всеки от тях беше взел по един пистолет Nerf. Двамата ходиха по един хълм и когато стигнаха най- високата му точка Лиз спря. 

        - Тук е прекрасно. - каза тя. 

        - Да. - съгласи се Найл и се усмихна. - Виждаш целия Лондон, но Лондон не те вижда. 

        - Затова ли си взе тази къща? - погледна го Лиз. - За да си далеч от тълпата. 

        - Много точно казано. - каза Найл и погледна Лиз от своя страна.- Цялата тази работа с групата е страхотна. Феновете, концертите, изобщо цялото внимание... Но понякога се изморявам от всичко това.

        - И това е нещо като твоята собствена пещера. Никой не знае за нея и можеш спокойно да бъдеш дивакът, който си без да се притесняваш че някой ще те види. 

The Story Of Our LifeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora