The Story Of Our Life

1

        - Както знаете.. - започна да говори Саймън в конферентната зала на SYCO.- Изоставаме със срока за завършването на албума. Така че наех текстописец за лятото, който да раздвижи нещата. Ако нямате въпроси сте свободни. 

        - Кой ще е новият? - попита Хари. 

        - Ще разбереш, когато дойде.- каза Саймън, огледа се дали има още въпроси и като видя, че всички мълчат кимна и излезна от стаята. 

Петте момчета се насочиха към задния изход на SYCO, където беше и паркингът. 

        - Кой иска да си вземем нещо за пиене и да отидем в нас? - попита Лиам. 

        - Аз идвам.- каза Луи и Хари и Зейн кимнаха в знак на съгласие. 

        - Аз съм пас.- каза Найл. 

        - Стига де, шегуваш се.- каза Лиам.

        - Имам работа, съжалявам.... Някой друг път.- сви рамене русото момче и отиде към колата си. 

                                                        *                       *                        * 

Минаха 3 седмици. Беше 15 юни- петък. На момчетата още им трябваха 5 песни, за да завършат втория си албум- Take Me Home.

Силното разтърсване на самолета, когато колесниците докоснаха земята събуди тъмнокосото момиче. Залязващото слънце огряваше лицето й и тя присви очи. След това откопча колана си и се изправи, за да вземе раницата си. След 10 минути седеше и чакаше да види куфара си. Когато го взе, момичето се насочи към изхода на летището, където й бяха казали, че ще я вземат. 

Руса жена стоеше на пред летището и тъмнокосото момиче отиде към нея.

        - Ти трябва да си Лиз. - усмихна се жената. - Аз съм Лу и днес ще те разведа набързо из SYCO.

След 10 минути път с кола Лиз и Лу бяха пред вратите на SYCO. Обиколиха набързо из етажите, като се спряха на 3тия, където беше столовата и на 7мия, където бяха залата за записване и стаята на текстописците.

        - Защо е празна? - попита Лиз, когато влезнаха в стаята за текстописци. 

        - Повечето от песните пишат момчетата, а тези, които им помагат идват с готови текстове. - отговори Лу и добави. - Ще те остава да свикнеш с обстановката . 

На излизане от сградата телефона на Лиз извибрира. Тя го отключи и погледна екрана, след това го заключи и го прибра в джоба си. Тогава се блъсна в някой и изпусна чантата си. 

        - Съжалявам. - каза русо момче, докато се навеждаше, за да вдигне чантата. 

        - Няма проблем. Вината е моя.- Тогава момчето се изправи и подаде чантата на Лиз. - Ти си Найл.

        - А  ти си...? - попита момчето като подаде ръка на момичето.

        - Лиз. Ще работя тук през лятото. 

        - Значи ти си новият текстописец.- усмихна се Найл и Лиз видя брекетите му. - Страхотно, ще работим заедно. 

        - Да. Беше ми приятно, но трябва да стигна до апартамента си. - усмихна се от своя страна Лиз и добави. - До понеделник. - след което тръгна към изхода на SYCO. 

        - До понеделник.- каза Найл, леко се усмихна и продължи по коридора. 

След час таксито на Лиз спря пред блока, където беше апартамента й. Момичето взе куфара и чантата си и влезна в блока. Нямаше асансьор, Лиз въздъхна и започна да дърпа куфара си по стълбите. На петия етаж голяма сива котка изсъска на Лиз и тя леко извика.

        - Няма нищо, Грегъри. - заговори миловато една стара жена и погали котката. -  Това момиче няма да те плаши повече.

        - Аз съм го изплашила? - очуди се Лиз. - Какво съм направила на скапаната котка? 

        - Не говори така на Грегъри. - каза тихо, но заплашително бабата от малкото си диванче пред апартамента и насочи иглите си за плетене към Лиз. - Никога не говори на Грегъри по този начин!

  Лиз погледна едновременно объркано леко уплашено. 

        -Ъм... добре - каза тя, подмина бабата на дивана, котката пак изсъска, Лиз я погледна злобно и започна да дърпа куфара си нагоре по стълбите. 

Когато стигна последния етаж Лиз беше задъхана, остави куфара и чантата си на земята и отключи вратата на апартамента. Когато отвори вратата устата й леко се отвори.

        - Стига бе...- промълви едва- едва тя.

Пода на апартамента беше дървен и някои от дъските бяха нацепени. Мазилката на стените на места беше паднала. В хола имаше покрит с прах диван, голяма, но празна етажерка за книги и два шкафа. В кухнята имаше стара маса и два стари стола. Печката, миялната и плота бяха покрити с мърсотия и прах. Банята беше малка, но изненадващо чиста в сравнение с останалите стаи. В спалнята имаше голямо, хубаво, но старо легло, гардероб и един малък шкаф до леглото.     

        - Е, така става, когато не огледаш апартамента преди да го наемеш. - каза сама на себе си Лиз, въздъхна, влезна в апартамента и затвори вратата. 

Зад дивана имаше опънато дълго и високо перде. Лиз отиде до него и го дръпна. Изведнъж стаята се напълни със светлината на залязващото слънце. От огромния прозорец се виждаше голяма част от Лондон. 

        - Едно хубаво нещо в тази дупка. - въздъхна отново Лиз и се огледа наоколо. - Поне е дом... Ужасен, мръсен и стар, но все пак дом.