Беше четвъртък. Лиз не можеше да спи. Ядосваше се сама на себе си, защото не спираше да мисли за Найл. Когато стана 6:00 тя се отказа от опитите си да заспи и отиде в кухнята. Извади тиган и една купа, разбърка бързо смес за палачинки и започна да ги пече. Нещото, което мразеше в палачинките беше колко бавно ставаха. В 8:00 палачинките бяха готови. Лиз отбеляза, че е направила прекалено много палачинки за две момичета. Когато взе течен шоколад от един шкаф и го отвори видя, че в него няма почти нищо. 

"Сериозно Вики? Отново?" - помисли си Лиз и въздъхна. 

Момичето отиде в стаята си, облече си дънки и тениска и се върна в кухнята. Видя какво още трябва да купи, облече якето си и излезна. 

Имаше малко магазинче на две пресечки от апартамента им, което в момента в който Лиз влезна беше почти празно. 

       - Здрасти Фил. - усмихнато махна Лиз на мъжа застанал зад касата. 

        - Добро утро Лиз. - усмихна й се той. - За какво идваш днес? 

        - Виктория пак ми направи номера с шоколада. - каза с досада в гласа Лиз и се облегна на касата. 

         - Значи един течен шоколад? - попита мъжът, докато се отдалечаваше. 

          - Да...- каза Лиз като прехапа устната си в опит да си спомни за какво друго беше дошла.- и едно стекче RedBull и 3 пакета чипс. 

Фил донесе всичко на касата, Лиз плати, усмихна му се за чао и тръгна отново към апартамента.

Като се прибра се учуди като видя, че Вики е станала. 

             - Хей, къде беше? - попита я момичето, докато търкаше очите си. 

              - До магазина.... за шоколад. - отговори Лиз и се усмихна.

               - Оу.. - каза Вики и се почеса по главата. - Относно това... Нали се сещаш когато си вземеш последната пълна лъжица от шоколада и знаеш, че е свършил, но по стените на буркана има още шоколад и сърце не ти дава да го хвърлиш, защото си е шоколад. 

 Лиз я гледаше известно време и след това каза:

               - Не мислех, че си способна да кажеш толкова много думи, толкова рано. 

               - Ха-Ха. - каза с голяма доза ирония Вики.- Хайде да ядем... О има RedBull! Перфектно.  

The Story Of Our LifeWhere stories live. Discover now