The Story Of Our Life

4

В 19:20 на вратата на Лиз се почука. Момичето стана и отвори вратата. Плати двете големи пици и ги остави на масата до дивана.

        - Найл. -Извика момичето и седна на дивана, като отвори една от кутиите.

        - Идвам.- провика се момчето и се върна от стаята на Лиз с флашка в ръка. 

        - Кой филм изтегли? - попита Лиз.

        - X-мен. - отвърна момчето.- Освен ако не искаш нещо друго.

        - Х-мен е перфектно. - каза Лиз и се облегна се на дивана и започна да яде парче пица. 

Един час Лиз и Найл гледаха филма и ядоха пица и пиха бира, която Лиз извади от хладилника. По едно време Найл облегна ръката си на гърба на дивана и така почти обгърна раменете на Лиз.  По едно време телефонът на Найл започна да звъни и момчето го вдигна.

        - Добре... идвам след малко.- каза Найл и затвори телефона. 

        - Момчетата са долу? - попита Лиз .

        - Да. -кимна с глава Найл. - Но преди да тръгна трябва да те питам нещо.

        - Давай.- седна в по- изправено положение Лиз.

      - След няколко седмици ще е благотворителното парти на майка ми. Ще е в предградията... И на поканата ми пише " + един" - каза момчето леко притеснено. -  Та идеята ми е... нали се сещаш... ти да си моят "+ един". 

        - Чакай малко...- каза Лиз с лека усмивка. - Каниш ме  на партито на майка ти?

       - Ами да...- сви рамене момчето.- Мисля че ще е забавно. Ако не с теб, то ще трябва да отида с братовчедка ми. 

        - С удоволствие ще дойда. - леко се засмя Лиз. 

        - Супер. - каза Найл и се изправи.- Време е да слизам. 

        - Да, така е.- кимна Лиз стоейки до вратата.

        - Днес си прекарах страхотно. -усмихна се Найл. 

        - Аз също. - отвърна Лиз и прегърна Найл, който първо леко се стресна, но после отвърна на прегръдката й. - Чао, Найл. -каза момичето миг след това. 

        - Чао, Лиз. - усмихна се Найл и тръгна надолу по стълбите. 

След минута се качваше на задната седалка в колата на Лиам до Зейн и Луи.

        - Е, как мина?  - попита Лиам от шофьорското място. 

        - Добре. - отвърна момчето.- Доста добре.