The Story Of Our Life

9

             - Тя добре ли е?- попита притеснено Калъм.

              - Да.-каза Вики.- Спокойно ще се оправи. Няма да има нужда от операция.  

             /2 дни по- рано/

               - Хайде Вики!- извика Лиз от входната врата. 

               - Идвам де. - извика момичето, докато излизаше от стаята си и влачеше куфар.

Двете момичета излезнаха и се качиха в такси до летището. Докато изваждаха куфарите си от таксито Пери звънна на Лиз. 

                 - Хей, какво става? - попита задъхано Лиз.

                 - Боже, добре че вдигна. - въздъхна Пери.- Моля те кажи ми, че не сте се качили на самолета.

                 - Ъм.. не - каза объркано Лиз.- Защо?

                 - Много съжалявам Лиз.- каза тъжно Пери.- Но се наложи да заминем за Чикаго. Казаха ни днес сутринта. 

                 - Оу...Ами няма нищо. Някой друг път.

                  - Съжалявам отново.- каза Пери и след като с Лиз си казаха чао, затвори.

 Лиз прибра телефона в джоба си и въздъхна.

                   - Какво има?- попита Вики, която тъкмо беше успяла да извади куфара си от багажника.  

                    - Пери и момичетата в момента си тръгват от Мелбърн. 

                    - Сериозно ли? - попита Вики и отпусна раменете си.- Щеше да е яко. 

Тогава момичето тръгна да връща куфара в багажника, но Лиз я спря. 

                     - Шегуваш ли се?- попита тя.- Имаме билети и две нощувки в Мелбърн. Няма да висим тук.

                     - Ти сериозно ли?- попита Вики усмихнато.

                     - Напълно.- кимна Лиз и тръгна към входа на летището. 

*   *   * 

Беше 17:30 когато момичетата кацнаха на летището в Мелбърн. Качиха се в едно такси и отидоха до хотела, в който щяха да отседнат. 

                      - Ехаа...- каза Вики когато с Лиз влязоха в хотелската стая. - Май добре ти плащат на новата работа. 

Лиз гледаше объркано огромната стая и клатеше главата си. 

                     - Гадно ми е да ти развалям представите за мен, но не ми плащат чак толкова.