- Моля те кажи ми, че и ти си го чул.- каза притеснено Лиз, заставайки в седнало положение.
- Кое? - попита момчето, изправяйки се и разтривайки очи.
След това шумът се повтори. Сякаш нещо падаше и се удряше в пода.
- Това! - каза Лиз, вдигайки одеалото до врата си.
- Мислиш, че одеалото ще те предпази?- попита Найл с лека насмешка.
- Не..- отвърна Лиз. - Но ще имам какво да стискам и под какво да се крия докато ти провериш какво издава шума.
- Да бе, защо аз да проверявам?
- Ти си момчето, Хоран. - каза Лиз и го избута с ръка от матрака на който лежаха.
Найл се изправи и се насочи към ключът на лампата. Когато светна, Лиз почти се беше завила през глава, виждаха се само очите й. Изведнъж в стаята стана много тихо.
- Виждаш ли, няма нищо. -каза Найл на Лиз.
Тя леко се изсмя и свали одеалото от лицето си. Но тогава шумът се повтори и тя извика и отново се скри зад бялото одеало. Найл погедна към посоката, откъдето идваше шумът и се засмя.
- Можеш да погледнеш Лиз. -каза момчето и Лиз свали одеалото и се изправи.
В ъгъла на стаята стоеше малка катеричка, която се опитваше да качи няколко ореха в дупката на тавана.
- Ама че сладурче. - каза Найл и се приближи до катерицата.
- Найл, не мисля че това е добра...- започна Лиз, но преди да успее да довърши катеричката ухапа момчето.
- Айде стига бе. -каза Найл, стисна пръста си и се върна при Лиз. - Защо всяко животно, което видя ме хапе?
- По- добрият въпрос е защо искаш да пипаш всяко животно, което видиш? - каза Лиз и се засмя.- Хайде да слизаме долу.
- Защо? - попита момчето.
- Наистина ли искаш да спиш в една стая с катерица, която не те харесва?
- Имаш право. - съгласи се момчето и двама с Лиз слезнаха на втория етаж.
Беше 4:50, когато Лиз отвори вратата на стаята на Найл.
- Идваш ли? - попита Лиз, след като видя, че момчето продължава по коридора.
![](https://img.wattpad.com/cover/27856918-288-k305369.jpg)
YOU ARE READING
The Story Of Our Life
FanfictionВъпреки всичко, накрая се случи точно това, което трябваше. Bulgarian Fanfiction.