The Story Of Our Life

9

        - Моля те кажи ми, че и ти си го чул.- каза притеснено Лиз, заставайки в седнало положение.

        - Кое? - попита момчето, изправяйки се и разтривайки очи. 

След това шумът се повтори. Сякаш нещо падаше и се удряше в пода.

        - Това! - каза Лиз, вдигайки одеалото до врата си. 

        - Мислиш, че одеалото ще те предпази?- попита Найл с лека насмешка. 

        - Не..- отвърна Лиз. - Но ще имам какво да стискам и под какво да се крия докато ти провериш какво издава шума. 

        - Да бе, защо аз да проверявам? 

        - Ти си момчето, Хоран. - каза Лиз и го избута с ръка от матрака на който лежаха.

Найл се изправи и се насочи към ключът на лампата. Когато светна, Лиз почти се беше завила през глава, виждаха се само очите й. Изведнъж в стаята стана много тихо. 

        - Виждаш ли, няма нищо. -каза Найл на Лиз.

Тя леко се изсмя и свали одеалото от лицето си. Но тогава шумът се повтори и тя извика и отново се скри зад бялото одеало. Найл погедна към посоката, откъдето идваше шумът и се засмя. 

        - Можеш да погледнеш Лиз. -каза момчето и Лиз свали одеалото и се изправи.

В ъгъла на стаята стоеше малка катеричка, която се опитваше да качи няколко ореха в дупката на тавана.

        - Ама че сладурче. - каза Найл и се приближи до катерицата. 

        - Найл, не мисля че това е добра...- започна Лиз, но преди да успее да довърши катеричката ухапа момчето.

        - Айде стига бе. -каза Найл, стисна пръста си и се върна при Лиз. - Защо всяко животно, което видя ме хапе? 

        - По- добрият въпрос е защо искаш да пипаш всяко животно, което видиш? - каза Лиз и се засмя.- Хайде да слизаме долу.

        - Защо? - попита момчето.

        - Наистина ли искаш да спиш в една стая с катерица, която не те харесва?

        - Имаш право. - съгласи се момчето и двама с Лиз слезнаха на втория етаж.

Беше 4:50, когато Лиз отвори вратата на стаята на Найл.

        - Идваш ли? - попита Лиз, след като видя, че момчето продължава по коридора.