The Story Of Our Life

2

През уикенда Лиз почти изцяло поднови апартамента си. Купи нов диван, който двамата мъже от фирмата едвам пренесоха по стълбите, масичка за хола, кухненска маса, два стола, печка, миялна и хладилник. Също и нови мивки и лампи, майстори оправиха пода на местата, където дървените летви се бяха нацепили. Лиз купи нови шкафове и два телевизора за хола и спалнята и нов матрак за леглото.

         - Благодаря за всичко.- усмихна се Лиз на майсторите. 

          - Няма проблем. Лека вечер.

Лиз затвори вратата и се огледа наоколо. Без старите мебели и без прах който е покрил всичко, апартамента изглеждаше наистина добре. Момичето вечеря пред телевизора и в 23:00 часа си легна. 

На следващата сутрин Лиз си направи набързо сандвич, изяде го и отиде да се облича. Върза косата си на опашка, облече сини дънки, бяла тениска и сини кецове Vans. Пъхна телефона в джоба си, сложи си червен суитчер и излезe от апартамента.

След половин час, в 9:05, Лиз отвори вратата на стаята на текстописците. В стаята имаше диван, до него маса и  няколко китари. На масата имаше листа хартия и химикалки. Лиз седна на дивана, съблече суитчера си и го остави до себе си и започна да пише нещо по един от листовете.  Часовете минаха бързо. В 13:00 телефонът на Лиз, който беше на масата, извибрира и на екрана се изписа "време за обяд".  Тя стана, облече суитчера си и отиде към асансьора. Когато влезна в столовата, повечето хора бяха насядали по масите и ядяха обяда си. Лиз си взе пица и сок и седна на една свободна маса в края на помещението. Столовата беше сравнително тиха и спокойна. Чуваха се само приглушените разговори на хората и звукът, идващ от кухнята. Това бързо се промени, когато в столовата се появи групичка от 5 момчета. Те разговаряха шумно помежду си и поздравяваха почти всеки човек, когото срещаха. Докато взимаха храната си, поздравиха възрастната жена,която им даде обяда. Момчетата седнаха на маса в средата на помещението и започнаха да се хранят. Докато се хранеха си говориха и се смееха. Лиз ги наблюдаваше и леко се усмихваше. По едно време Лиам се пресегна през масата и си взе един от картофите на Найл.

        - Върни ми го. - почти извика Найл, но Лиам вече дъвчеше картофа. - Стига бе човек.

         - Какво толкова? - учуди се Лиам. - Едно картофче.

         - Моето картофче! - отвърна му Найл.