The Story Of Our Life

6

В студиото на следващия ден се редуваха смях и разправии. 

                 - Беше страхотно.- смееше се Аштън.

                 - Не и за мен. - говореше Люк.

                 - Едното яйце щеше да е точно в главата на Майк, ако беше свалил стъклото.- казваше Лиз през смях.

                  - Е да ама не беше.- плезеше й се момчето.

  След кратък спор, в който Калъм се караше на Аштън, че не е уцелил колата с един от доматите и че това е било тотална пропиляна възможност момчетата и Лиз седнаха на дивана и започнаха да обсъждат нов текст от Калъм. Заглавието на песента беше "Voodoo Doll". 

                  - Като цяло ми харесва, но мисля, че може да се добавят още неща.- каза Лиз, след като прочете текста за 3ти път. 

Калъм кимаше и препрочиташе текста докато я слушаше.

                   - Мисля, че трябва да е по- бърза.- предложи Майкъл.- Иначе ще е по- скоро депресираща песен. 

                   - Да.- кимна Люк и посочи част от текста.-  Мисля, че ако между тези двете има малко соло с китара ще стане много добре.

Лиз се беше облегнала на дивана, ядеше донът и ги слушаше. 

                   - Я чакайте.- каза Аштън и бързо отиде и седна зад барабаните.

След не много дълго соло той погледна всички и попита:

                    - Представям си ритъма в припева така.

Лиз се усмихна и отхапа от донъта си. Очакваше момчетата да отидат бързо до инструментите си и да започнат да изсвирват къси мелодии, като в тях да добавят и част от текста. 

Така и направиха. Лиз легна на дивана, като облегна главата си на облегалката. Наистина не разбираше как го правят.

*   *   * 

Към 18:00 всички се приготвяха да си тръгват. 

                   - Ох..- изпъшка Люк.- Сега трябва да ходя до автомивката. Трябваше да видите лицето на майка ми, когато видя вана. 

Всички се засмяха, а Люк направи кисела физиономия. 

                   - Може да засечеш Вики там.- каза Лиз.-  Мисля, че се надяваше на сутринта доматите да са изчезнали от колата й. 

Майкъл започна да оглежда стаята и накрая каза: 

                   - Хей, мога аз да отида.