The Story Of Our Life

14

- Търся Роджър. - каза хладнокръвно Лиз.

- Кой го търси? - попита той.

- Лиз, приятелка на Аманда. - отговори момичето.

- На кой?

Лиз стисна зъби и затвори очи.

- Аманда. Високо момиче, с черна коса, тату на гърба..

- Аа, Манди. - явно се сети Роджър.- Казвай. К'во искаш?

- Нещо силно. - каза Лиз.

- Колко силно? - попита дрезгавия глас.

- Много. - каза Лиз.

- Ня'аш проблеми. - засмя се Роджър, но в след това гласа му отново стана сериозен. - Обаче стане ли ти нещо не ме познаваш. Може да се срещнем в събота... към 22:30? Ще ти пратя съобщение с подробности. Разбрахме ли се?

- Разбрахме се. - каза Лиз и в следващия момент Роджър затвори телефона.

* * *

Беше петък вечер. Лиз знаеше, че навсякъде ще е пълно с хора и реши да остане в хотела. В 20:40 Лиз се обади на рум сервиза.

- Добър вечер, с какво бихме могли да ви помогнем? - попита мило жена по телефона.

- Здравейте, бих искала да поръчам..

В този момент на вратата се почука. Лиз реши да пренебрегне който и да е от другата страна на вратата, защото все пак си поръчваше храна, но тогава отново се почука, този път по- силно.

- Ще се обадя пак след малко. - каза бързо Лиз и затвори телефона.

Момичето ядосано тръгна към вратата. Когато я отвори за миг се усмихна, но в следващия момент се ядоса още повече.

- Какво по дяволите правиш тук? - попита Лиз.

- Ъм.. Аз също се радвам да те видя... Полетът беше приятен, благодаря , че попита, но честно казано не бих отказал една чаша вода.

Лиз въздъхна и се дръпна от вратата.

- Не е забавно Найл. Сериозна съм.

- Както и аз. - каза момчето, отвори хладилника и си взе шише вода.

Лиз го гледаше сериозно.

- Виж..- започна Найл, като остави шишето и раницата си на леглото. - Знам, че Аманда ти е приятелка и че те е грижа за нея. Но не бива да рискуваш толкова.

- Това вече ми го каза. - каза раздразнено Лиз. - По телефона...

- И както и тогава, ти не ме слушаш. - усмихна се Найл. - Затова казах на Саймън, че искам да ми даде няколко почивни дни, за да отида при майка ми... Той естествено не ми повярва, но ме пусна. И дойдох тук, за да не си сама... и за да ти помогна