На следващата сутрин Лиз се събуди и отиде в кухнята. Тя не беше особено голяма. Имаше печка, миялна и хладилник от едната страна, от другата имаше голям плот и по средата на стаята имаше не много голяма дървена маса. Момичето си направи  кафе и изчака докато стане 09:00 и отиде да събуди Вики. 

Стаите на момичетата бяха еднакви по големина, но се различаваха съществено. Стаята на Лиз беше бяла и семпла. Имаше голямо легло, бюро с лаптоп и едната стена беше изпълнена с книги. Докато стаята на Вики беше светлосива, едната стена не беше с тапети, а с нещо наподобяващо на козина (Вики я наричаше косматата стена). На отсрещната стена пък бяха залепени много, наистина много полароидни снимки, както на хора, така и на места на които е била. Имаше и голям рафт пълен със CD-та. 

Когато Лиз събуди Вики, момичето се скри под одеялото си и махна с ръка. 

      - Остави ме намира. - измъмри сънено тя.

      - Хайде Вики. - бутна я Лиз. - Днес е вълнуващ ден. Не ме карай да съм гадна. 

Вики каза сънено нещо под завивката , което прозвуча на Лиз като "майната ти". Момичето вдигна рамене и се върна в кухнята. Напълни чаша вода и отново отиде при Вики. 

      - Добре момиче, последен шанс. - каза Лиз и протегна чашата над главата на Вики, но момичето не я видя, защото още стоеше под одеялото. 

      - Махай се.- каза троснато Вики. 

      - Няма. 

       - Наистина ставаш нахална.- каза Вики и махна завивката от главата си точно, когато Лиз изсипа чашата. 

Половината коса на момичето беше мокра, но Лиз се зарадва като видя, че приятелката й поне вече не е сънена. За сметка на това обаче започна да вика. 

        - Ама ти сериозно ли?! - каза Вики и изтича в малката баня в стаята й. - Стига деее... вчера я мих. 

      - Хайде де няма й нищо. - засмя се Лиз. - Само трябва да я изсушиш. 

След 10 минути двете седяха сухи в кухнята. 

       - Още съм ти сърдита за водата между другото.- каза Вики със сериозно изражение, но бързо се усмихна и добави. - И каквоо... днес ще им покажеш песента.. добре де идеята за песента, защото 6 реда не са песен. Имаш и някаква идейка за мелодия в главата, което ако питаш мен звучи малко странно. Много говоря... та идеята ми е как се чувстваш? 

The Story Of Our LifeWhere stories live. Discover now