The Story Of Our Life

16

На 17 юли Лиз се събуди и се усмихна. Беше минало около месец откакто беше занесла част от багажа си при Найл, но все още обичаше да стои в апартамента си. Стана и дръпна пердетата на големия прозорец във всекидневната и тя се освети от слънцето. Отвори хладилника и извади голяма торта от него. Погледна я и се усмихна.

- Честит рожден ден на мен. – каза тихо тя и върна тортата в хладилника.

Извади телефона си. Беше около 11, така че звънна на Найл.

- Ало? – каза Найл.

- Хей Найл. – усмихна се Лиз. – Можеш ли да дойдеш за малко?

- Бих искал, но имам работа. – отвърна момчето.

- Добре, тогава да се видим по- късно? – предложи момичето. – Може да отидем на кино или нещо такова..

- Не става. Ще излизаме с момчетата. Мъжка вечер, сещаш се. Нали не се сърдиш?

Лиз се загледа през прозореца и въздъхна.

- Лиз? – обади се Найл.

- Какво... А, да. – разтърси леко глава Лиз. – Не е голяма работа. Някой друг път.

- Разбира се. – каза Найл и затвори.

Лиз изтри очите си и отиде в спалнята. Облече се и излезе. Докато вървеше по улицата се обади на Пери.

- Хей!- каза ведро тя.

- Хей, как си? – попита Лиз.

- Добре. – отвърна Пери. – Ти?

- И аз. – каза Лиз. – Искаш ли да се видим.

- Ууу, май някой е в настроение за шопинг? – засмя се Пери.

- Защо не? 12: 00 пред вас? – предложи Лиз.

- Супер. – каза Пери и затвори.

* * *

В 14:30 Лиз и Пери седяха в едно малко кафе.

- И тогава, точно когато се развихрям в съблекалнята влиза организатора на концерта. – разказваше с акцента си Пери.

- Нее. – каза Лиз и се засмя.

- Да. – кимна Пери сериозно. – Завари ме по сутиен, докато скачах като кобила. А знаеш ли коя беше най- лошата част? – попита Пери, докато отпиваше от кафето си. – Усмихна ми се. Ама по онзи начин, нали се сещаш. И стоя аз, чудя се какво да правя, а трите кокошки до мен лежат на дивана и не спират да се смеят.