На 17 юли Лиз се събуди и се усмихна. Беше минало около месец откакто беше занесла част от багажа си при Найл, но все още обичаше да стои в апартамента си. Стана и дръпна пердетата на големия прозорец във всекидневната и тя се освети от слънцето. Отвори хладилника и извади голяма торта от него. Погледна я и се усмихна.
- Честит рожден ден на мен. – каза тихо тя и върна тортата в хладилника.
Извади телефона си. Беше около 11, така че звънна на Найл.
- Ало? – каза Найл.
- Хей Найл. – усмихна се Лиз. – Можеш ли да дойдеш за малко?
- Бих искал, но имам работа. – отвърна момчето.
- Добре, тогава да се видим по- късно? – предложи момичето. – Може да отидем на кино или нещо такова..
- Не става. Ще излизаме с момчетата. Мъжка вечер, сещаш се. Нали не се сърдиш?
Лиз се загледа през прозореца и въздъхна.
- Лиз? – обади се Найл.
- Какво... А, да. – разтърси леко глава Лиз. – Не е голяма работа. Някой друг път.
- Разбира се. – каза Найл и затвори.
Лиз изтри очите си и отиде в спалнята. Облече се и излезе. Докато вървеше по улицата се обади на Пери.
- Хей!- каза ведро тя.
- Хей, как си? – попита Лиз.
- Добре. – отвърна Пери. – Ти?
- И аз. – каза Лиз. – Искаш ли да се видим.
- Ууу, май някой е в настроение за шопинг? – засмя се Пери.
- Защо не? 12: 00 пред вас? – предложи Лиз.
- Супер. – каза Пери и затвори.
* * *
В 14:30 Лиз и Пери седяха в едно малко кафе.
- И тогава, точно когато се развихрям в съблекалнята влиза организатора на концерта. – разказваше с акцента си Пери.
- Нее. – каза Лиз и се засмя.
- Да. – кимна Пери сериозно. – Завари ме по сутиен, докато скачах като кобила. А знаеш ли коя беше най- лошата част? – попита Пери, докато отпиваше от кафето си. – Усмихна ми се. Ама по онзи начин, нали се сещаш. И стоя аз, чудя се какво да правя, а трите кокошки до мен лежат на дивана и не спират да се смеят.
![](https://img.wattpad.com/cover/27856918-288-k305369.jpg)
KAMU SEDANG MEMBACA
The Story Of Our Life
Fiksi PenggemarВъпреки всичко, накрая се случи точно това, което трябваше. Bulgarian Fanfiction.