8

283 17 0
                                    

В 21:40 Лиз и Найл бяха във всекидневната и седяха пред запалената камина.

        - Знаеш, че това е напълно излишно, нали? - попита Лиз гледайки към камината. 

        - Ако се замислиш е малко хладно за юни. - сви рамене Найл и пъхна още една дъска в огъня.

        - Направо да си облечем зимните пуловери, какво ще кажеш ? - каза с ирония Лиз, но Найл прие думите й сериозно и набързо отиде до стаята си. 

        - За теб червен със снежинки и елени. - каза той подавайки й единият пуловер. - А за мен тъмносин със снежинки, но и с черепи... По- мъжествен е. 

        - Този, който ми даде не е ли твой също? - попита Лиз, обличайки пуловера над потника си. 

        - Може би. - каза той след кратко мълчание и Лиз се засмя. - Трябва да се снимаме.

        Двамата седнаха на дивана, Найл извади телефона си и снима. 

        - Наистина все едно е Коледа.- засмя се той и показа снимката на Лиз.

        - Кога ще тръгваме? -попита момичето и взе чашата си със сок.

        - Във вторник.- каза безгрижно Найл.

        - Ти луд ли си?- каза Лиз и се изправи. - Саймън ни предупреди, че трябва да внимаваме... и какво? Изведнъж не отиваме на работа, защото сме заедно в Пещерата.

   Найл се засмя, хвана ръката на Лиз и я дръпна до себе си.

        - Знаеш ли коя дата е утре? - попита момчето.

        - 12 юни. - отговори Лиз. - И какво?

        - Ще подновяват кабелите в цялата сграда на SYCO. - каза ведро Найл. - На работа сме чак в сряда. Ти май не четеш бележките в асансьора. 

        - Да, май няма да е зле да започна да ги чета...- каза Лиз, въздъхна и облегна главата си на рамото на Найл. - И какво ще правим днес?

        - Една дума- Монополи. - каза Найл и в същия миг Лиз рязко се изправи и плесна с ръце.

        - Този път ще те бия. - каза тя и се засмя. - Играя Монополи от 12 години. 

        - Кавалерът в мен казва да те пусна да спечелиш, но ирландецът в мен не се предава никога. - каза наперено Найл и Лиз се засмя, след това момчето добави. - Ти вземи дъската, тя е под телевизора и я подреди, аз се връщам след малко.

The Story Of Our LifeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora