В 21:40 Лиз и Найл бяха във всекидневната и седяха пред запалената камина.
- Знаеш, че това е напълно излишно, нали? - попита Лиз гледайки към камината.
- Ако се замислиш е малко хладно за юни. - сви рамене Найл и пъхна още една дъска в огъня.
- Направо да си облечем зимните пуловери, какво ще кажеш ? - каза с ирония Лиз, но Найл прие думите й сериозно и набързо отиде до стаята си.
- За теб червен със снежинки и елени. - каза той подавайки й единият пуловер. - А за мен тъмносин със снежинки, но и с черепи... По- мъжествен е.
- Този, който ми даде не е ли твой също? - попита Лиз, обличайки пуловера над потника си.
- Може би. - каза той след кратко мълчание и Лиз се засмя. - Трябва да се снимаме.
Двамата седнаха на дивана, Найл извади телефона си и снима.
- Наистина все едно е Коледа.- засмя се той и показа снимката на Лиз.
- Кога ще тръгваме? -попита момичето и взе чашата си със сок.
- Във вторник.- каза безгрижно Найл.
- Ти луд ли си?- каза Лиз и се изправи. - Саймън ни предупреди, че трябва да внимаваме... и какво? Изведнъж не отиваме на работа, защото сме заедно в Пещерата.
Найл се засмя, хвана ръката на Лиз и я дръпна до себе си.
- Знаеш ли коя дата е утре? - попита момчето.
- 12 юни. - отговори Лиз. - И какво?
- Ще подновяват кабелите в цялата сграда на SYCO. - каза ведро Найл. - На работа сме чак в сряда. Ти май не четеш бележките в асансьора.
- Да, май няма да е зле да започна да ги чета...- каза Лиз, въздъхна и облегна главата си на рамото на Найл. - И какво ще правим днес?
- Една дума- Монополи. - каза Найл и в същия миг Лиз рязко се изправи и плесна с ръце.
- Този път ще те бия. - каза тя и се засмя. - Играя Монополи от 12 години.
- Кавалерът в мен казва да те пусна да спечелиш, но ирландецът в мен не се предава никога. - каза наперено Найл и Лиз се засмя, след това момчето добави. - Ти вземи дъската, тя е под телевизора и я подреди, аз се връщам след малко.
ESTÁS LEYENDO
The Story Of Our Life
FanficВъпреки всичко, накрая се случи точно това, което трябваше. Bulgarian Fanfiction.