The Story Of Our Life

17

Минаха няколко седмици. Работата вървеше добре. Момчетата получиха песен от Ед Шийран "Little things", така че им оставаше само една песен до завършването на албума. В събота Лиз се събуди от краткия звън на телефона й. Протегна се леко, за да не събуди Найл, който се беше сгушил в нея и все телефона. Имаше съобщение от Пери, което гласеше: 

" Към колко да съм пред вас? " 

Лиз потърка очите си и видя, че е 11:20. Помисли малко и написа:

" Някъде към 12... И не съм в нас. Ела при апартамента на Найл." 

След около минута се чу ново кратко звънене. 

" Добре, само да не прекъсна нещо. хх" 

Лиз се засмя тихо и стана. Почти веднага Найл се събуди. 

- Къде отиваш? - попита сънено. 

- В кухнята.- отвърна Лиз. - Какво ти се яде за закуска?  

- Каквото и да е. - каза момчето и се зави през глава. 

След половин час двамата ядоха мляко с корнфлейкс. 

- Къде ще ходите с Пери? - попита Найл докато си сипваше още корнфлейкс. 

- Не знам. Дано да харесам нещо. 

- Защо се притесняваш толкова. - учуди се Найл. - Каквото и да избереш ще ти седи добре. 

- Това беше добро, браво. - засмя се Лиз. - Това е партито на майка ти, трябва да изглеждам добре.  

На вратата се почука, Найл извика, че е отворено и Пери влезна. 

- Здравейте, как сте? - усмихна се русото момиче.

- Перфектно. - каза Найл. - Гладна ли си? 

- Не, благодаря. Лиз готова ли си? 

- Да. - каза Лиз, стана и взе якето си. - Да тръгваме. 

- Чао Найл. - каза Пери и му махна. 

- Приятно изкарване. - пожела им момчето, целуна Лиз и продължи да яде. 

След около 15 минути двете момичета бяха в близкия мол. Отне им известно време да стигнат до магазина към който бяха тръгнали, защото Пери трябваше да дава автографи и да се снима. Това не пречеше на Лиз. Беше свикнала с вниманието, което получаваха приятелите й, даже предлагаше да снима. Когато най- сетне стигнаха до магазина започнаха да оглеждат роклите. 

- Не искам нещо прекалено официално...- каза Лиз докато преглеждаше роклите. 

- "Но да не е и прекалено небрежно"- довърши Пери. - Знам. Прекалено се напрягаш. Какво ще кажеш за това?