The Story Of Our Life

13

Няколко дни по-късно Лиз говори със Саймън и той я освободи за една седмица. В сряда Лиз си събра багажа и преди да отиде на летището се отби в SYCO. Беше 15:30  и Лиз предположи, че момчетата са в студиото за записване. Оказа се права. Зейн, Хари, Лиам и Луи бяха вътре. Тя прегърна всички и им каза чао. Миналата вечер Найл беше отишъл в апартамента й, така че тя тръгна. Точно натискаше копчето на асансьора, когато Найл се появи .

        - Реши да тръгнеш без да ми кажеш чао? - попита я той с усмивка.

        - Бързам да си хвана самолета и мисля, че това вчера си беше доста хубаво "чао", не мислиш ли? - каза Лиз и също се усмихна.

        - Не мога да отрека. - кимна момчето. - Обади ми се когато пристигнеш, става ли? 

        - Разбира се. - отвърна Лиз, целуна бързо Найл и влезна в асансьора. 

        - До другата седмица. - каза момчето докато вратите на асансьора се затваряха. 

        - До другата седмица. - усмихна се Лиз и вратите се затвориха.

         *         *         * 

В 20:00 часа Лиз си хвана такси от летището в Дъблин, с което отиде до хотел в центъра на града. Свижданията в болницата бяха от 10:30, затова Лиз настрои алармата си за 9:00. След това си легна и се обади на Найл. Двамата си говориха 5 минути и след като затвори телефона Лиз заспа. 
  *        *        *

След като алармата я събуди, Лиз се облече и отиде в ресторанта на хотела. Оттам си взе кафе и в 9:50 си хвана такси до болницата, в която беше Аманда. По коридорите имаше доста хора, защото дните за посещение на пациентите бяха само четвъртък и неделя. Лиз попита една възрастна жена на информацията в коя стая е Аманда.  След това купи два сока, един с ябълка и един с портокал и почука три пъти на вратата на стаята, в която беше приятелката ѝ и след това влезна. Лиз знаеше че Аманда е в лошо състояние, но не беше подготвена за това, което видя. Приятелката ѝ беше бледа, много бледа и сякаш косата ѝ беше изгубила цвета си. Лиз затвори за миг очи и после се усмихна.
       

- Здравей. - каза тя и затвори вратата.
Няколко секунди момичето на леглото се взираше в Лиз и след това каза усмивка, която едвам де забеляза:
         

         - Здравей Лиз. Какво правиш тук?
           - Дойдох да те видя. - каза Лиз и седна на стола до леглото.