The Story Of Our Life

10

Лиз си сложи раницата и се хвърли на гърба на Найл.

        - Мързи ме да ходя. - каза тя и Найл се засмя.

        - Наистина ли не искаш да ти кажа кой ми звънна?- попита пак момчето. 

        - Разбира се че не. - поклати глава Лиз, въпреки че момчето нямаше как да я види.-  Обичам изненадите.

        - Е, добре. - примири се Найл. - Поне едно нещо е сигурно... Ще се изненадаш.

 Пътеката, по която се върнаха минаваше зад къщата. Когато завиха зад ъгъла и тръгнаха към вратата, там стоеше една жена. 

        -  Здрасти мамо. - поздрави я Найл. 

        - Мамо? - веднага повтори Лиз и слезна от гърба на Найл. - Мамка му, защо не ми каза?. - попита тя тихо Найл и той се засмя.

        - Здравей миличък. - усмихна се жената и прегърна Найл. - Радвам се да те видя. А коя е приятелката ти? - попита тя, като видя Лиз.

        - Мамо това е Лиз. - каза момчето. - Лиз това е майка ми Маура. 

        - Приятно ми е да се запознаем. - усмихна се Лиз и подаде ръка на майката на Найл. 

        - И на мен. - отвърна усмихнато Маура и се обърна към Найл.- Е, ще влизаме ли?

        - О, да.- сети се момчето и тримата влязоха в "Пещерата".

Найл качи куфара на Маура в стаята й, а Лиз сипа кола в 3 чаши.

        - Камината ли сте палили? - попита Маура, когато седна на дивана.

        - Всъщност да. - засмя се Лиз. 

        - Беше студено. - добави Найл, докато сядаше до майка си, а Лиз седна на един фотьойл.

        - Ето те и теб. - усмихна се жената. - Отидох до апартамента ти в Лондон, но те нямаше там. Добре, че беше Зейн да ми каже че сте дошли тук.

        - Да...Имаме няколко свободни дни и решихме да се позабавляваме. - каза Найл.

        - Значи работите заедно? - попита Маура.

        - Да. - отговори Лиз. - Тук съм за лятото и помагам за албума.

        - Чудесно. - усмихна се жената. - Е добре.. няма как да не попитам. Вие гаджета ли сте?

Найл тръгна да отговаря, но Лиз го изпревари. 

        - Не. Ние сме само приятели.