*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Тъй като искаше да поговорим, отидохме на разходка в гората на университета.
-И какво има?
,,Какво ще има да ми казва. Не си ли казахме всичко?''
-Удивен съм от начина по ,който успокои майка ми-наклони глава на долу.
-Ами, благодаря?-беше конфузна ситуация.
,,Как да отговоря сега...?''
-Явно сте изградили връзка-обърна се към мен.
-Мисля ,че да-погледнах към небето. Усетих лека сълза да пада от окото ми.-Наистина се притесних тогава.
-Исках да те попитам как мога да ти се отблагодаря?-спря и се втренчи в мен.
-А?-спрях и забих поглед в земята.
,,Моля? Какво?''
-Без теб сега тя нямаше да е добре. Можеше да е дори по-зл...-сложи ръка на устата си.
-Няма нужда. Това са задълженията ми все пак-усмихнах се в знак на достоверност.
,,Чакай има едно нещо!''
-Чакай!-застанах пред него.
-Да?-погледна ме със студения си поглед.
-Защо не направим изненада за майка ти?
-Изненада? Каква? И защо?
-Нека и приготвим пикник. Ти и останалите от семейството ти. Ще я зарадваме-усмихнах се още по-широко.
-Добре! Щом това искаш-направи кратка пауза, аз кимнах.-Всички от семейството ми...
-Да! Нали имаш брат и сестра?-погледнах объркано.
-О, да! Решено е-загледа се в самолет ,който прелиташе върху нас.
-Супер! Ще ти пиша за детайлите. Но може ли още една услуга?-леко се зачервих.
,,Ъ, мразя ,като звуча нахално!''
-Какво?
-Трябва да ме запознаеш с брат си и сестра си. Или поне сестра ти-отстъпих.-Знаеш ли? Няма н...
-Добре.-прекъсна ме.-Но трябва да ми дадеш номера си.
-Разбира се.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
