*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Под мен се издигна кръг от сини пламъци, високи поне 2-3 метра.
-Скочи, ще те хвана-засмя се иронично.
Аз не можех да помръдна.
-Явно не си благодарна за закуската. Хм... Дали просто не те убия? Все ще те заменя-замислено погледна към мен. Автоматично главата ми направи жест на отказ.
-И аз така си мислех. Сега слез от там. Не ме карай да идвам-заплаши ме.
Слязох, но се натъртих. Не използвах дарбата върху мен. Така свиквах организма ми да се справя сам. Върнах се внимателно на първия етаж. Изобщо не исках, дори бях на ей толкова да се подмокря ,като видях пламъците. Изпитвам страх, но ако го покажа ще стане по-зле.
,,Винаги има на къде по-зле!''
-Не се крий, кукло-подкани ме.
,,Не мога повече да понасям този прякор!''
-Какво? Не ме гледай така. Щях да те хвана-продължи със смеха.
-Защо аз? Има много по-сил...Силни!-наведох глава, стискайки юмруци.
-Ти си по-специална да напомня. Все пак веднъж си ме виждала. А и си интересена. Сираче, което си мисли, че ще изкорми ужасното си минало-дойде пред мен.
-Ти...т...-сграбчи ченето ми.
-ЕМИ ПОЗНАЙ! НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВИШ! ЩЕ ЖИВЕЕШ С ТАЗИ БОЛКА ДО КРАЯ СИ!-погледа му беше, като на чист психопат, а смехът му не изоставаше.
-Пусн..ни ме!-сграбчиш ръката му.
-Не, не. Нещата не стават така. Виждаш ли лицето ми. Това са белези, а те са за да ни напомнят колко нищожни сме! Точно, като този тук!-той обгърна гърба ми с едрата си длан. Аз настръхнах.
-Греши...-той стисна по-силно устата ми.
-Внимавай...-пусна ме от хватката.
-Грешиш-задъхано отвърнах.-Те са... за да ни напомнят...,че СМЕ СИЛНИ! ТОВА Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ СМЕ ОЦЕЛЕЛИ!
-Ха-изсмя се мръсно.-Наистина си глупава.
,,КАЖИ МО ГО!''
-Значи признаваш, че си слаб?...-той хвана гушата ми.
-Наистина не си мериш приказките, а?-отпусна ме, но остави ръката си.
-Сам го каза: Белезите показват безсили...-притисна ме до стената, докато аз се държах за ръката му.
-Започваш да ме ядосваш! Искаш ли да видиш сила?!-метна ме на рамото си. Излязохме на вън, отдалечихме се от къщата.
-Ау!-захвърли ме по средата на нищото.
-Сега наблюдавай-нареди.
В този момент всичко около мен беше загърнато в тези различни пламъци. Всичко в окръг от 3 км гореше.
,,Всичко това...За една секунда?!!"
-Какво изплаши ли се?-хвана ме за ръката.-Приеми, че съм прав. Преди да е станало късно.
След тези думи ми се зави свят. От всичкият този дим не можех да приема достатъчно кислород. Паднах в безсъзнание.
,,Помо...щ..."
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
