*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Имах проблеми със съня. В болницата в повечето случеи ми даваха приспивателни. За това реших да изляза на разходка. Градината беше толкова добре поддържана. Луната беше на полумесец, а звездите се виждаха ту добре, ту не. Не се чуваха коли. Беше като рай.
-Не можеш да заспиш?-чувам дълбок, сънлив мъжки глас. Обръщам се и виждам Тодороки.
-Ам... Да, да точно излязох да се разсея. Нали няма пр...
-Съжалявам.
,,Сега за какво. Не искам хората да ме съжаляват така.''
-Отново казвам. Няма за какво. Беше толкова отдавна. Забравила съм го. Миналото дърпа човека само назад.
-Но...
-През целия ми живот съм пълнила торби с нещастие и тъга и съм ги хвърляла в миналото. И не искам да се връщам да ровя в боклук-прекъснах го.
-Откриха ли ги?-говореше за похитителите.
-Не мисля. Не си спомням.
,,За бога. Сигурно това е най-използвания ми отговор...''
-Не изпитваш ли гняв?-идва до мен.
-Защо да се тровя само за този белег. След години осъзнах, че можеше да се случат бая по-лоши неща. Така, че...
-Но белега... Не те ли ....?
-Не ми пука. Да стои там, не го виждам и без това. А и е още една отличаваща черта-свивам се в одеялото около мен.
-Лека нощ-тръгна си така внезапно както и дойде.
Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.
