Our never End (Y/n X Dabi)

I.5 Глава

      Така днес е денят. Шото ме запозна със сестра си-Фуюми. А тя ме запозна с брат им-Нацуо. Приличаха си доста. Заедно с тях беше много забавно. С Фуюми станахме почти най-добри приятелки. Когато бях в тях, Нацуо доста често се дразнеше с нея. Беше ми смешно да ги гледам как се карат за безсмислени неща.

Осем часа е. Разбрахме се да отида в тях от рано, за да подготвим всичко. Захванах се със любимото на Тодороки-ТодоСоба. В крайна сметка успях, но с помощта на сестра им. Направихме много от любимите неща на майка им. Взех разрешение от болницата да я изведем за малко.

-Добре, готови сме!-започнах да увивам приборите.

-Ето ги кошниците-Шото подаде две кошници за пикник.

-Аз ще взема неща на ,които да седим-Фуюма беше нервна-Къде е Нацуо? НАЦУО!-започна да вика.

-КОЛАТА Е ГОТОВА! ЧАКАМ ВИ!-чу се и той от вън.

След седем минути взехме и Рей. Сложихме и връзка на очите. Помогнахме и и се качихме в колата. Пристигнахме на зададеното място. Тодороки го беше избрал. Имаше гледка към почти половината град и UA. Наредихме нещата.

-Време е! Доведете я-повика ни Нацуо.

Аз хванах Рей заедно с Шото. Поставихме я да седне на одеялото ,върху ,което беше пълно с храна.

-Добре! Кой ще махне превръзката?-питам тъждествено.

- Y/n, ти бъди-каза Шото.

-Да, все пак ти се потруди най-много-допълни Фуюма.

-Добре. На 3!

-1...2...3!-казахме всички заедно. В този момент аз махнах превръзката.

-ИЗНЕНАДАААА!!-извикахме доста шумно.

Рей не каза нищо. Гледаше всичко и ни погледна.

-Мамо, не се ли радваш?-Нацуо погледна объркано.

-Рей...?-сложих ръка на рамото и.

В същия този момент тя ме прегърна силно.

-Елате тук-просълзявайки се, извика и другите. Всичко се притиснаха към нас. Само Тодороки остана прав.

-Шото-майка му го извика с най-грижовния глас.

Той клекна и се притисна към нея. Само дето трябваше да преметне ръката си около рамената ми.