-Даби.
-Да?-спря да търка външната част на бедрата ми.
-Защо още съм тук изобщо? Не ти ли писна от мен?-не гледах в очите му. Погледа ми беше, като празна пустиня. Докато неговият беше изпълнен с притеснение.
-Y/n...
-Искам всичко да приключи. Убий ме и да се свършва-дори не потрепнах. Не можех да разбера дали съм овладяла емоциите ми или напълно съм загубила психиката си.
-Мамка му! МЛЪКНИ!-изправи ме от стола. Притисна ме в гръдния си кош.-Ако ме оставиш...-за хватката му стана по-силна. За първи път успях да усетя топлината, която излъчваше тялото му. Беше толкова уютно. Сега виждах стария Даби. Жертва на съдбата си.
,,Y/n!''
За момент потръпнах. Сякаш душата ми се върна обратно. Нямаше какво да му мисля. Прегърнах го обратно. Не знам, просто исках да го направя.
-Даби, защо? Защо живота трябва да е толкова...-разревах се, поддала се на емоциите, които съм натрупвала до сега.
Той ме вдигна в стил ,,булка''. Аз бях свила лицето ми в блузата му. Така попивах сълзите, като се стичаха по цялото ми лице, врат и дори бюста ми. Отведе ни до неговата стая. Постави ме на леглото му. Започна да търси нещо в шкафа си. Извади къси шорти и oversize блуза. Седна и ми помогна, плъзгайки анцуга ми на долу. След това и блузата ми. Останах по бельото ми и спортния ми сутиен. Бях се свила на кълбо. Забила лице в завивките. Косата ми ме обвиваше. Той разплете ръцете ми. Повдигна главата ми и започна да поставя леки целувки по врата ми. Бях унесена от всичко това. Беше толкова нежен, откривайки най-чувствителните места. Можех да почувствам почти недоловимия му допир.
-Даби...-изпуснах леко.
Когато видя, че съм се отпуснала поне малко ми облече дрехите, които беше заделил. След това се сгушихме в завивките. В стаята нямаше и грам светлина. Сякаш бяхме само ние в нищото.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Our never End (Y/n X Dabi)
Fanfic*,,-Гледай само в бъдещето!'' *В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато... ...Той не се появява. *,,-ТОЯ!''