Our never End (Y/n X Dabi)

IV.5 Глава

     Когато излязохме бяхме на различни места. Заведе и мен на шопинг, само, че за дрехи. Не ми взе това, което аз харесвам, а това, което той. След това отидохме в магазин за татуиране. Докато той разглеждаше за нови пиърсинги, аз наистина заинтерасовано преглеждах.

-Искаш ли?

-А? Какво?

-Само един. Ти реши къде-застана над мен.

,,Наистина съм била любопитна как ще ми стои. Отворена съм и за нови неща. Мечтала съм си за татуировка, да си боядисам косата или нещо точно такова.''

-Добре!-явно отговора ми го изненада. Той отиде да говори с човека на касата. След това ме настаниха и ме разпитаха. Казах, че не съм сигурна и ,че сега съм го решила. Магазинерът беше развълнуван. След отговорите ми ми препоръча малък пиърсинг от дясната страна на носа ми.

-Правим ли го?-Даби седеше до мен развълнуван.

-Да-леко треперех.

-Добре... Ще боли малко-работникът проби носа ми със специален уред.

Болеше доста, но Даби забеляза. Даде ми да го хвана. Аз стиснах с всичката ми сила.

-Готово!

-Идвам да платя. Y/n, ако искаш разгледай още малко.

-Не. Ще те чакам от вън-тъкмо прекрачвайки врата, ме хвана.

-А, да бе! Никъде без мен. Готов съм!-дори не каза ,,чао'' на човека.

-Харесва ли ти?-набих муцуната си в лицето му.

Вместо отговор получих ръмжене. Не знаех какви ги вършеше. Отдръпнах се в защитна позиция.

-Връщаме се, кукло!

Гледна точка на Даби:

      Тя вървеше пред мен. Изглеждаше щастлива. От начало беше трудно, но сега се разбирах с нея.

-Даби!

-Да?

-Колко пиърсинга имаш?

-Не искаш да знаеш-засмях се високо. Не се сдържах. Настигнах я, хващайки я за врата леко.

-Хей!-започна да се дърпа.

Аз нежно целунах носа и. Току що пробитото място беше червено. Обожавах новата и визия. Беше точно в нейния стил.

-Не ми ли дължиш нещо?

-Благодаря?-когато каза това я пуснах.

Когато се прибрахме отново си взех душ.

,,А, забравил съм хавлията!''

-Y/n, подай ми хавлията!

-ОК!-вратата се отвори. Ръката и се подаде. Взех хавлията. Преди да успея да я издърпам, тя прибра ръката си.

-Не! Не смей!

-Заповядваш ли ми, Y/n?-гърленият ми стон излезе рязко.

След като излязох от банята я видях да гледа ТВ в леглото. Изведнъж я хванах и повдигнах.

-ДАБИ!

-Какво?-не се сдържах и се разхилих.

-Какво правиш?-започна да се панира.-Намери си друга да се задоволяваш. АЗ СЪМ ТВОЙ З-А-Л-О-Ж-Н-И-К! Не играчка!

-Какви ги говориш?!

-Извинявай, МЪЖ ТОКУ ЩО ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ДУША, ПОЛУ ГОЛ, МЕ ПРИДЪРПВА КЪМ НЕГО? Каква реакция очакваш да направя?

Бях объркан. Явно така ме виждаше. Преди нея бях точно това. Но тя ме промени. Пуснах я. Стария Даби не би направил това...

-Нищо нямаше да направя! И какво? ,,Друга да се...''... Ти мислиш ли?

-Погледни се. Какво очакваш да си помисля. Наистина ли смяташ, че ей така ще забравя, че си ми похитител?!-отдалечи се.

-Y/n... Страх ли те е?

-А не бе! 176 метров убиец, без дрехи ме сграбчва!

-Y/N! МЛЪКНИ! КОГА СЪМ ТЕ НАРАНЯВАЛ?

-Какво е това на врата ми?

,,Боже, тя наистина не разбира!''

Не издържах. Хванах я. Дръпнах я върху леглото. Личеше си, че се страхува. Не можеше да каже нищо повече.

,,Трябва да и покажа!''

След това се прегърнах в нея. Точно, както двойките правят. Тя не помръдваше. Сякаш очакваше да направя още нещо. Бавно галех главата и. Тя ме погледна най-накрая. Очите и предварително се бяха навлажнили. Аз я целунах по челото.

-Няма ли...?

-Няма!-притиснах я още повече.