Our never End (Y/n X Dabi)

I.3 Глава

       Днес най-сетне имам посещение в UA. Прекарвах главно времето си в практика. Защото ,ако лекувам герой тя ще ми е нужна. Приготвих си дрехите. Взех раницата ми и потеглих.

След 25мин. таксито пристигна там. Аз излязох и почувствах силно нещо в сърцето ми. Чувствах се като у дома.

,,Липсваше ми.''

Първото нещо-трябваше е да отида при г-жа Шузенджи. Тя щеше да определи колко съм напреднала. Когато влязох в офиса и имаше още един там. Момче със зелена, чуплива коса с лунички.

-Y/n! Точно на време. Ела тук-нареди ми тя.

-Здравейте!-поздравих и двамата.

-Сега искам да му помогнеш-посочи с бастуна си него.

-Ам...добре-оставих раницата си и си сложих подходящи дрехи.

-Къде е проблема?-седнах на стола до леглото където беше ученикът.

-Ами...Ъм..-започна да се зачервява-Коляното ми...

-Ок-повдигнах крачола му. Когато видях раната се изумих. Наистина ли човек може да струши коста си толкова?...-Изглежда сериозно.

- Y/n, това е твоя изпит-тест!-каза старата лечителка.

-Добре ,сенсей!-приех казаното доста самоуверено.

Заех се с лечението. Приложих дарбата ми на всяка кост по отделно. Така те щяха да заздравят 50 пъти по-бързо. След 20мин. бях готова.

-Има само един страничен ефект-погледнах към момчето.

-Какво?-погледа му изглеждаше притеснителен.

-Спокойно не е нищо сериозно. Просто трябва да приемаш повече калций. Например яж повече млечни продукти. Тъй като за да заздравя коляното ти използвах повечето калций в организма ти, сега той е в недостатък.

-Разбрах! Сега съм много по-добре!-усмихна се широко той.

-Браво, Y/n! Мина успешно!-поздрави ме учителката.

-Благодаря, сенсей!

Веднага след това излязох ,защото с Мина имахме уговорка да обядваме заедно. Когато се озовах в коридорите видях вратата на ,,A'' клас. Беше отворено така ,че надникнах. Докато се оглеждах за Мина някой ме извика:

-Хей, ти! Какво гледаш там!?-изнервено ме погледна момче с буйна руса коса.

- Y/n!-появи се Мина.

-Здрасти!-намахах ,но в замяна тя ме издърпа в класната стая и ме прегърна.-Липсваше ми Мина.

-И ти на мен!-затисна ме още повече. Гледаха ни странно ,докато ученика на ,който помогнах не влезе.

-О, здрасти!

-А...ъм...Здравей!-обърна се.

-Да не би да се познавате?-мина се навря между нас.

-Да, помогнах му при г-жа Шузенджи.

-Супер! Хайде да обядваме!

-Добре! Чао...-не знаех името му.

-Може да ми казваш Изуку-вдигна ръка.

-Или Деку-допълни Мина.

-Деку е по-добре. Чао ,Деку!-помахах обратно когато Мина ме хвана и завлече с нея.

След като се наобядвахме тя ме разведе. След това си казахме ,,Чао''. Но тъкмо когато бях на изхода, момент преди да извикам таксито се появи Шото. Рей ми разказа още за него. Историята му изобщо не е била лесна.

-Здравей!-сериозно ме поздрави.

-Здрасти! Майка ти е по-добре, още не съм я питала кой и причини това ,но обещавам ,ч...-той се приближи и вдигна ръка в знак ,че иска думата.

-Исках да благодаря.

-О, няма за какво! С нея станахме много близки в последните 3 седмици. Ще направя всичко за нея-усмихнах се.

-Тя наистина те обича.

-Май-почесах се зад ухото-Доста пъти ме сравнява като нейно дете.

Когато Шото чу ,той отново се изненада.

-Трябва да поговорим!