Our never End (Y/n X Dabi)

IV.1 Глава

   Бях в моята стая. Още не можех да осъзная какво става. Защо го направи. Знаех, че чувствам Даби много по-различно от преди. Но по време на това, каквото и да беше, чувствах странни неща в корема ми. Май му казваха пеперуди. За първи път се случваше така. Бях на 18, а той 24. Не знаех нищо за тези неща.

,,Искаше ми се Фуюми да беше тук...''

-Готова ли си?-той ме чакаше на входа на апартамента.

-Да-отидох към него само с един сак на гърба.

-Бърза си сравнение с другите-погледна ме закачливо.

-Пука ми-изсмях се в лицето ми.-Какво се опитваш да направиш? Мислиш, че ще те ревнувам ли?-иронично допълних.

-Явно ще е трудно-опита се да вземе сака, но аз го придърпах в себе си.

-И сама мога! Тръгваме ли?

-Да, да...-леко се раздразни.

След 5 мин. вече бяхме потеглили. Аз се настаних удобно за да се унеса в сладък сън. Но тогава телефона му звънна.

-Ало, Тога, идваме-пусна разговора на високоговорител. Никога не го правеше.

-Добре, Даби-каза сладко момичешко гласче.

-Сигурно е много сладка-засмях се със затворени очи.

-О, я млъквай. Няма от мен да точат кръв-продължи с пътуването, след като затвори телефона.

-Няма ли?

-Имат от моята отдавна, сега е твой ред-забърза скоростта.

-А, добре! Остави ме да спя. И ако ще караш с тази скорост, посмей да влезеш в някоя дупка-облегнах глава на една страна.

-Не ми казвай какво да правя! Ако искам мога да преобърна колата!

Преглътнах тежко. Беше ме страх. Знаех и му личеше, че е по екстремните неща, но все пак му нямах  доверие. Той чу странния звук и допълни:

-Не се страхувай, кукло. И да го направя, нищо няма да ти се случи.

След доста голяма дрямка спряхме. Това ме разбуди от съня ми. Бяхме в нещо, като гора. На хоризонта ми имаше изоставен гараж. Беше си доста голям.

-Ставай! Време е-свали ми колана Даби.

-Добре ,де!-отвърнах кисело. След сън съм много крива.