*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
-Защо го правиш??-попитах докато той ме вкарваше в колата си. Колата не мога да я опиша точно. До сега не съм виждала такава. Беше спортен стил с най-странното оборудване вътре.
-Няма смисъл, кукло. Няма да се измъкнеш докато аз не кажа-сяда на шофьорското място.
-Остави ме!-паникьосвам се.
,,НИЩО НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ! СЪРЦЕТО МИ ЩЕ ИЗСКОЧИ! НЕ МОГА ДА СИ ПОЕМА ВЪЗДУХ! ПОМО...''
-Сериозно ли припадна?-засмя се.-Толкова ли съм страшен?
,,А, защо съм толкова схваната?''
Събуждам се:
-Къде съм...-изпъшквам тежко, едва поемайки си въздух.
-Далеч от Мусутафу-чувам гласа му.
,,КАКВО? СЕГА КАКВО?''
Мълчах дълго време, обмисляйки какво да правя и какво се случва. Нищо не можех да направя с моята дарба.
-Ей, ще мълчиш ли? Много си скучна. Възползвай се, че не съм ти завързал устата!-продължи да се кикоти от другата стая.
-Какв...о? Какво ще... Какво ще правиш с мен!? Защо аз?-най-сетне се престраших.
-Значи си можела да говориш, кукло-гласът се доближаваше.
-Те ще ме търся...-заглъхнах когато го видях да влиза. Беше само по връхното си и панталоните си. Колана стоеше незакопчан. Без тениска. Ясно виждах горната част на тялотот му.
,,Какво се е случило с него?''
Питах се толкова много неща докато оглеждах тялото му. Като лекар исках да зная. Това бяха изгаряния, но не като това на Шото. Кожата му едва се държеше за тялото. Не говорех. Гледах със страх, но главно съжаление.
-Искаш ли да знаеш... Защо си тук?-пита и аз кимнах.
Беше ме поставил на малък стар диван. Със завързани ръце и крака.
-Напоследък нещата не ми се получават. Да си злодей не е лесно-изпухтя и продължи.-Досадно е да върша всичко сам. Не обичам да искам помощ... За това си я взех!- клекна до мен.-А, и ти си ми интересна. От нищото се появяваш в живота на майка ми-пауза.-Дълга история... Започваш да се тревожиш за нея. И всички те харесват вече. Даже благотворят... -доближава лицето си до моето, а аз се отдръпвам колкото може повече.-Дразниш ме. Не, ненавиждам те! Нещата не са толкова лесни, кукло!-стана и се обърна.
-Какво искаш от мен?
-Ще те използвам. Дарбата ти поне веднъж да е в полза. Няма ли да се зарадваш?-засмя се, сякаш ми е прочел мислите.
,,КАКВО ДА ПРАВЯ?!''
-Също! Ако се опиташ да избягаш, свържеш с някой, саботираш или не изпълняваш това, което ти кажа... Ще кажеш ,,Чао, чао...'' на ''семейството си''!-постави ясни кавички на последната дума.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
