*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
-Ииии...Готово! Излекувах най-спешните наранявания. Сега си в стабилно състояние с повече от 95% шанс да оздравееш!
-Трябва то почивка.
,,Много е благодарен...''
-Добре съм. Имам още мал...
-НАРЕДИХ! Отиди да си починеш! Не си спала повече от 24 часа.
Нямах думи. Злодеите наистина не знаят как да се държат човешки.
-Курогири! Туаис!-Шигараки извика другите членове.
-Да!-първи се появи Туаис, защото охраняваше пред вратата през цялото време.
-Дайте и стая-изморено нареди.
-Да, шефе!-човека с раздвоената личност и маската ме поведе към съседната стая.-Тук ще си близо до шефа. Или ще му пречиш?! Не шуми.
Когато влязохме в стаята всичко беше наред освен това, че крушката беше изгоряла.
-Знам, че звуча капризно, но ще ми трябва светлина-той донесе една друга използвана крушка. Нямаха стълба и за това единственото решение беше да се кача на раменете му.
-Дръж ме!
-Няма да те изпусна! Не, май ще! Не, не няма!!
-Последно?-засмях се. Той беше добър, просто травмите от миналото са го насочили в грешната посока, която тогава е мислил за единствения изход.
-Няма!-но точно тогава става обратното. Той изкривява по някакъв начин крака си и ние губим равновесие. Сякаш падаме от час. Времето почти не се движи. Той хвана с двете си ръце кръста ми за да се увери, че няма да се нараня при падането, а той ще поеме удара. Накрая се озовахме на земята. Аз паднах в хилене, а той сменяше емоциите си между смях и ярост. Но накрая и той изпадна в смях. Нещо в мен не спираше да повтаря:
,,Y/n, махни тази маска!''
Аз бях върху него. Той още не беше махнал ръцете си от талията ми. Посегнах, махайки маската. Пред мен се появи лицето на леко изтощен блондин. Не можех да определя възръста. Не ми обърна внимание, продължавайки да се смее.
-КАКВО СТАВА ТУК?!?
-ДАБИ?!
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
