*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Пред мен се откри остров Ай Айрандо. Ахнах от красотата на всичко.
-Сложи си колана веднага!-нареди ми Даби. Аз го направих естествено. Последва много гадна турбуленция. Разбира се затворих очи. Стиснах една от дръжките до мен. Всичко мина по план, все пак. Кацнахме. Слизайки от хеликоптера, Даби започна с предупрежденията:
-Първо не се опитвай да бягаш. На остров си, няма къде да скриеш. Ако мислиш, че героите ще ти помогнат се лъжеш. Второ, ако ми потрябваш няма да се инатиш. Дошъл съм тук по работа, не за кеф. Посмей да направиш и една издънка... и с ония тримата в Мусутафу е СВЪРШЕНО!-наблегна на последното.-Разбра ли?!-звучеше наистина сериозно.
-Добре-взех сака си и тръгнахме към порта, по-малка и скрита от другите.
На входа сканираха зениците ни, а след това и карти, които Даби показа от телефона си. Той също имаше багаж, но по-малко от моя.
-Е, Тога е успяла-усмихна се.
-Да, радвам се, че не съм дала половината си кръв на празно-въздъхнах. Това пътуване беше много изморително.
-Не ми казвай, че още ти се спи?
-Защо дори питаш? Разбира се! Пътувахме поне 4 часа с кола и 2 с хеликоптер.
-Аз карах през цялото време, а ти спеше или спореше.
-Еми, и това отнема енергия!-нацупих се, докато не видях входа да се отваря. Пред нас се разкри огромно летище. И първото, което се сетих беше:
-Даби, гладна съм! Умираммм!-замръкнах с къркорещи черва.
-Умри тогава!-засмя се.-Ще изчакаш, имам работа.
-Ъ! Добре де, а сега къде?
-Ще те заведа до стаята. Ти ще стоиш мирно вътре и няма да създаваш проблеми. Разбрано?
-Да...-намръщих се. Вътрешно исках да изкрещя с пълна сила. Знаех, че някой ще ми помогне със сигурност. Но знаех и, че той може да погуби всички около нас за секунди.
,,Мисли за другите, Y/n!''
След 10 мин. се настанихме в стаята. Беше с две единични легла за радост. Нямах намерение да спя на пода, камо ли в едно легло с него. Наместих багажа ми, а той влезе и си взе душ. Като излезе ме накара да му помогна с дарбата ми.
-Радваш ли се?
-За какво?-бях съсредоточена върху гърба му. Там имаше масивна синина. Може би е бил блъснат в стена, не знам.
-Че си в полза?
-Ако сега не бях тук... Щях да съм помогнала на много повече души!-нацупих се още повече.
,,Рей!''
Внезапно ме обхвана една носталгия. Всички ми липсваха. Мисля, че липсвах вече месец. Не бях пипвала телефон от дълго време.
-Но сега нямаше да си тук-обърна се.
-Даби, не разбирам какво се опитваш да направиш? Аз съм просто твой заложник, нищо повече. Всеки мой ден минава в паника. Липсват ми толкова хора. Преди най-сетне открих щастието. Ти меко казано провали живота ми...
,,За първи път обичам миналото си...''
-Ауч! И след всичко, което направих за теб...-върна се в начална позиция, с поглед напред.
-Никога няма да разбереш какво чувствам в момента. Даби-свърших с лечението.
-Ой?
-Изобщо за какво съм ти? Използваш ме за дребни неща. Един път ти бях нужна спешно! Един!
-Не мога да кажа.
-Защо?
-Защото и аз не знам!-стана леко нервен. Краищата на ушите му придобиха ярък червен цвят, трудно забелецим поради почернялата кожа там. Изправи се затваряйки ризата си.
