Our never End (Y/n X Dabi)

III.6 Глава

     Апартамента беше от 2 спални, баня с тоалетна и всекидневна. Кухнята беше на терасата.

-Е, харесвали ти? Убих на бързо стария собственик-просна се на дивана и започна да си маха пиърсингите.

-Какво си направил!?-очите ми се уголемиха.

,,Това не може да е истина!''

-Свиквай, това е ежедневието ми-взе дистанционното.

-За какво правиш всичко това? Пари?

-Не ми казвай, че мислиш, че се извършват престъпления само за пари-каза с досаден тон.

-Ами...

-Правя го за кеф. Много е скучно да спазваш правилата. Така вземам каквото си искам, когато си искам. Просто е-засмя се.

,,Как може да е толкова хладнокръвен?!''

-Защо си убил горкия човек?

-Не, убих крадец на бижута, мадам-заигра пръста си срещу мен.

-Оу...Това пак не те оневинява...-погледнах на страни.

-Пука ли ми?! Сега тихо-обърна се към ТВ.

След 2 часа той излезе.

,,Това е шансът ми!''

Разбира се, че щях да опитам да изляза. Трябва да се отърва от него. Вратата беше заключена естествено. Но все още имах терасата. Бяхме на третия етаж... Но нямаше какво да ме спре.

,,Добре...В тази ситуация може би ще си позволя, да използвам силата върху мен...''

За огромен късмет намерих въжето, с което бях завързана първия път. Не беше дълго, но все пак. Завързах го за стария парапет и леко започнах да се спускам. Да се надяваме, че няма да ме хване, като миналия път.

-Добре, спокойно. Можеш да го направиш...-бавно слизах по въжето. Кокалчетата ми бяха побелели от силата, с която го стисках.

,,А, сега?''

Тук въжето свърши. Бях на втория етаж.

,,Дано някой не ме види...''

Скочих на терасата под нас. Вратата и беше отворена. Сега имах два варианта:

1.Да продължа да се спускам от терасата;

2.Или да вляза в апартамента и да изляза през входната им врата.

Със сигурност втория вариант беше по-безопасен. Но кой знае кой е вътре.