*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
-ЗАТРИЕШ! Познах ли?-знаех, че няма смисъл да се дърпам.-Защо на мен се случва всичко това...?
Тичахме по коридорите, докато не се върнахме в стаята ни. Там прибрахме всичко. Излязохме през един от малките изходи. Дори не осъзнах кога сме стигнали до летището. Влязохме в нашия хамбар. Там беше и хеликоптерът.
-Y/N!!-внезапно Тодороки хвана китката ми. Стисна я колкото се може по здраво. Издърпаме зад него.
-Шото...-захванах се за блузата му.
Даби дори не се обърна. Чувахме само зловещия му смях. Беше толкова хладнокръвен. Настръхнах.
-Значи така ще играем, а? Нека да започваме-започна да се приближава. За по-малко от секунда запрати и атаката си. Тодороки я неутрализира с ледена пътека.
-Не-се-приближавай!
-Как иначе да си върна отнетото?-продължи с психопатската си усмивка.
В това положение наистина имаше шанс да се спася. Усещах, че малка част в мен не искаше това. Беше се привързала към Даби. Но исках стария си живот. Сега не знам да ли способностите на Шото са достатъчно. Двоумях се.
-Y/n, не смей...-сякаш Шото прочете мислите ми. Това го разсея и тогава част от косата му пламна. Потуши я бързо.
-Не смей да казваш името и...-Даби промени настроението си. Сведе глава, а когато я изправи очите му пламтяха. За момент всичко около нас се обви в огнена клетка. Нямаше път, от където да излезем. Не можехме да видим нищо от дима.
,,О, не отново ще припадна...''
Усещах ясно загубата ми на сили.
-Y/N!-изкрещя Шото, когато Даби ме сграбчи и издърпа. Нямах сила за нищо, едва стоях будна.
-Шот...о...
Даби ме изведе от затвореното помещение. Поемах си въздух бавно и трудно. Лежах поставена в ъгъла на коридор, високата фигура не беше около мен, но следващото нещо, което чух смрази кръвта ми.
Гледна точка на Даби:
Върнах се вътре. Тя не можеше да се изправи, камо ли да избяга. Трябваше да свърша тази работа до край. Вътре още гореше. Той стоеше на земята. Погледна ме с безнадеждния си поглед.
,,Познавам много добре тези очи. Страх те е, че няма да можеш да защитиш и нея... Нали, Шото...''
-Ти мърш...а!-кашляше непространно.
-Тя е моя. В безопасност е при мен. За сега...Забрави за нея!
-Сериозен ли...с...?-замълча когато запратих огнени пътеки около него.
-Не ме карай да повтарям!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
