*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Мина около седмица от както аз отговарям за Рей Тодороки. С нея се сприятелихме доста. Разказваше ми истории за детството си беше многи мила с мен.
Днес не закъснях, дори подраних с 15мин. Приготвих се в съблекалнята и се качих. През вратата се чуваше плач. Почуках:
-Ехо, Рей?
-Y/n, помощ!...-започва да диша тежко.
Отварям мигновено, и оставям таблата на кухненския плот. Виждам белокосата жена, седнала на земята, свила се с подуто от плач лице.
-Какво стана? Добре ли си?-клякам до нея с кърпички подсушавайки я.
-Той...Той беше ту...-затрудняваше се да говори.
-Кой? Моля те!-започвам да я галя по главата, опитвайки се да я успокоя.
Тя продължи да плаче. Гласа и преграхна ,но тя продължи докато не изкара и последния звук ,който можеше. Хвана се в прегръдката ми. Стисна дрехите ми отчаяно.
-КАКВО СТАВА ТУ...?!-чух мъжки глас зад мен.
Когато се обърнах там стоеше момче на моите години. Косата му беше в червено и бяло, очите му също бяха различни, но това което го отличаваше беше белега. Той беше от лявата част на лицето му. Не знам от какво е и не можех да предположа.
-МАМО, КАКВО СТАВА??-той изпусна торба с покупки. Тъкмо се втурна към нас ,но Рей се сгуши още в мен.
-Не! Не се доближавай. Ти си същия като нег...о...-задави се в плача си.
-Кой? Мамо, моля те!-една сълза се стече по изгорялата му буза.
-Моля Ви, излезте от стаята докато я успокоя!-погледнах го право в очите. Той излезе. Не каза нищо. Аз веднага се върнах към Рей.
-Г-жо Тодо...
-Не! Не казвай това име!-усетих как пробива леко дрехите ми с нокти.
-Добре! Рей, погледни ме!-обхванах лицето и с двете ми ръце и го повдигнах към моето.
-Виж! Аз съм тук. Няма никой друг. Успокой се!-започнах да треса леко лицето и в опит да се съвземе.
-Y/n !-тя махна ръцете си от торса ми. След това ги обви около врата ми в знак ,че е по-добре. Зарадвах се.
-По-добре ли се чувстваш?-потупах я по гърба.
-Да-хрипайки се отпусна в мен. Пипнах я лекичко по челото. Малко гореше.
-Хайде да те сложим на леглото-помогнах и да стане и я заведох до там.
,,Още не я питай. Да и мине малко.''
-Сега, нека да ти измеря температурата-извадих термометъра. Показа 39º.
-Спи ми се-каза тя ,нагласяйки възглавницата си.
-Разбира се лягай. Аз ще ти направя друга закуска-помогнах и със одеялото и тя ме хвана за ръката:
-Много ти благодаря!-отново се просълзи.
-Моля ти се! Аз се радвам ,че си добре. Сега си почивай докато ти мине-усмихнах и се топло.
-Добре.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
