*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Когато се събудих имах ужасна мигрена. Всичко ме болеше и бях схваната. Но не бях на същото място. Беше ме оставил в стаята от, която излезе онзи ден.
-Много си досадна-стоеше на прага с чаша в ръка.
-Какв...?-преди да довърша седна на леглото до мен. Подаде ми чашата и ми направи знак да пия.-Какво е това?-нямам му доверие.
-Чай, пий!-нареди. Престраших се и изпих първата глътка.
-Защо?
,,Защо се "грижи" за мен?''
-Не си мисли, че го правя за теб. Как ще те използвам, ако не си добре-погледна ме с мъртвия си поглед.-Защо не си помогнеш сама?
Не казах нищо. Наведох глава и продължих да си пия чая.
-Толкова ли си слаба? Кажи поне да не си губя времето-кани се да вземе чашата от ръцете ми.
-Не използвам дарбата върху себе си-измърморих.
-Глупачка-грабна чашата.-Еми, сега ще ти се наложи. Няма да те чакам. Имай късмета това да се повтори. Не отговарям след това.
,,Не мога. Заклела съм се!''
,,Y/n... Задържана си от психопат, който може да те очисти за секунда. Стига формалности.''
-А! Забравих да ти кажа. Заминаваме утре. Ако до тогава не станеш послушна...ще си намеря друга Y/n!-остави чашата на нощното шкафче и излезе.-Оставил съм ти някви дрехи на стола. Облечи ги!
Станах. Бях ядосана. Всичко това. Защо на мен трябва да се случват тези неща? Погледнах дрехите. Черен анцуг и къс бял потник. Носех почти същото вкъщи. Облякох се и слязох да оставя вече изпития чай.
-Е, така е по-добре-засмя се, хващайки китката ми.
-Пусни ме!-отърсих се.
-Ей, ей не се мисли за толкова голяма работа, кукло!-издърпва ме, обвивайки ръка около корема ми. Точно тогава червата ми започват да издават звук.-Ха, защо не каза, че си гладна?
-Не, съ...-опитвах се да изляза от "прегръдката'', но неуспешно.
-Не лъжи! Не те бива и в това-затисна ме още повече.-В хладилника има рамен-прошепна в ухото ми.
-Пусни ме!-дърпах ръцете му далеч от кръста ми. Но през това време ги разглеждах внимателно. Кожата му...Дори не мога да определя това, като кожа. Как се е случило това? Леко разгледах и нещата, които задържат кожата.
-Интересно ти е, нали?-повдигна ръката си към лицето ми.-Доста хора се плашат от тях, сравнение с теб...-прошепна в ухото ми.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
