Our never End (Y/n X Dabi)

II.1 Глава

    ,,Ъъъ, главата ми.''

-Оф, боли!-отварям очите си.

-Y/n!-изправя се до мен Фуюма.-Слава богу, добре си!

-Ре..Рей...-ставам от леглото.

-Y/n, трябва да си почиваш-бута ме леко назад.

-Остави ме. Трябва да я видя!-упорствам. Правя нов опит, но тя отново ме връща в начална позиция.-Моля те!

-Спри се. Поне се опитай да се успокоиш...

,,НЕ! СТАНИ! Не трябва да я оставяш сама!''

В този момент аз ставам изтласквайки Фуюма назад. Откъсвам всички видове системи и банки. Вземам две патерици и се отправям към коридора.

-Y/n!!-чувам гласа и. Извика много шумно, но това не можеше да ме спре.

-Какво става?-видях Нацуо да наднича от ъгъла.

-Нацуо, спри я!-чух Фуюма.

-Y/n, спри се!-той се опита да ме хване, но аз успях да се набутам в асансьора на време.

Бях на последния етаж, минавайки през вратите. Там се намираше Рей.

,,Рей...Рей...мам...''

Задъхана съм повече от всякога. Ето ме. На завоя зад ,който беше тя. Надеждата ,която освети тъмния тунел в ,който се намирах.

-РЕЙ!-заставам пред прозореца. Слагам ръцете ми и леко се плъзгам по преградата между нас.

-Y/n! Какво правиш?-Шото идва и ме слага да се подпра на него.

-Как е тя?-обръщам се. Започвам да плача.

,,Какво е това чувство? И преди съм се притеснявала за други хора, но това... Това е нещо ново...''

-Тя е много по-добре. Казаха, че е извън опасност. Дори се събуди преди малко и пита за теб-усмихна се леко.

-Наистина ли?-сякаш тонове тревоги паднаха от плещите ми.

-Y/n, какво си направила?-той започна да оглежда ръцете и краката ми. Имах драскотини и синини.

-Исках да я видя...-върнах погледа си към стъклото.-Трябваше да знам да ли е добре.

Внезапно Шото ме прегърна.

,,КАКВО? ТОДОРОКИ...?''

-Шото...?-объркано погледнах.

-Успокой се. Сега ще се върнеш в стаята си и ще си починеш-каза с най-спокойния тон.

-Добре.