*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Не можех да заспа. Още бях със завързани ръце и крака. Бях в нещо, като изоставена къща в поле. През прозореца срещу мен виждах небето. От тук не се виждаха звезди нито лунна светлина, камо ли луна.
,,А, безполезна дарба!''
Мразех се. Помагам на другите, но никога на себе си.
,,Дали ще ме потърсят? Разбира се...,но ще успеят ли да ме намерят?''
В тази ситуация дори не знаех дали ще остана жива. Съмнявам се във всичко. Сега ще съм неговата кукла на конци. Сигурно ще ме зареже или по-лошо...След няколко часа заспах. Не сънувах най-хубавите сънища... Когато се събудих бях развързана. На кухненския плот имаше чаша с мляко и сандвич. Изядох ги. Все пак съм човек занимаващ се с медицина. Няма да мра от глад. На него дори няма да му допука. Реших да разгледам. Беше заключено и залостено на всякъде.
,,Джакпот!''
Видях един не залостен прозорец. Беше в банята на втория етаж. Ще си струва ли?
,,ДА!''
Покатерих се до там. Извадих двата си крака и проврях другата част от мен. Сега седя на ръба.
,,Добре, че нямам страх от височини.''
Огледах се. Бях в чист пущинак. Без къщи, пътища и капка живот. Дърветата се брояха на пръсти.
,,И да избягам пак няма да оцелея до края...''
Единственото, което имах беше чашата с мляко и сандвича, а тях вече ги нямаше. Можех да се загубя още на 5-тата минута.
,,Ами, той?''
Да, и той си е фактор. Кой знае, може всеки момент да се върне...
,,Отново, за пореден път съм безсилна!''
Мразех това чувство. Напомняше ми за преди. Как можех да го изтръгна. Искам просто да забравя.
-МАМКА МУУУ!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
