*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Днес Даби ме прибираше. Шигараки беше почти оздравял. Остана ми само да го посещавам от време на време.
-Къде е Даби?
-Не трябваше ли да е тук вече?-допълни към мен Тога.
-Закъснява... Той никога не го прави. Е, освен при спешни случаи-Курогири изясни.
-Тогава я закарайте в тях и Тога да остане с Y/n. Поне докато Даби не се върне-Томура нареди.
-Дадено, шефе!-Тога и Туаис сложиха ръка пред челата си в знак на приета заповед.
След половин час бяхме в апартамента. Даби го нямаше. Както ни беше наредено с Химико чакахме:
-Къде ли е наистина?
-Y/n, спокойно! Това е Даби. Няма да му стане нищо, а и не бяхте ли скарани?
-Е, да, но мина доста време...
-Разбирам. Всичко ще се управи след хубава нощ със се...
-Химико Тога само да си посмяла да завършиш това изречение!
-СЕКС! С един хубав секс!
,,Наистина защо си мислех, че мога да я заплашвам?''
-ВКЪЩИ СЪМ!-чухме как входната врата се отваря. Беше Даби.
-Дабиии! Върна се! Виж кой сме ти довели-Y/N!
-Даби, надрусан ли си?-станах от дивана на, който чакахме с Тога.
-Нееее, куклооо... Липсваше ми... Тога вече можеш да си тръгваш!
-Даби, не мисля... Че това е добра идея...
-КАЗАХ МАРШ! Просто ще използвам съвета ти-усмихна се ужасно. Цялата настръхнах. Побелях като платно. Веднага се хванах за Тога и стиснах здраво ръкавите и.
-Тога...помощ-прошепнах. До сега не съм била с него, когато не е трезвен. А, ако е е имало такива ситуации прости не се е прибирал. Предполагам...
-Мисля, че е по-добре Y/n да остане с нас до утре-извади телефона си за да звънне на Туаис, а той от своя страна да ни изведе от тук.
-О, НЕ НЕ!! ВЪДНЪЖ МИ Я ОТНЕХТЕ...
-Даби, утре ще я върнем. Ще и направиш нещо!!
-ТЯ ОСТАВА! А АЗ ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО СИ ИСКАМ С НЕЯ!
След тези думи исках сама да си тегля ножа. Не бях сигурна колко още щеше да го удържи Тога.
-ЗА БОГА, ТИ СИ ЕДИН ТЪП ВЪМПИР, КОЙТО ИСКА САМО ДА УБИВА! ТИ СИ ЗЛОДЕЙ! ЗАЩО ТИ ПУКА ЗА НЕЯ? В ОЧИТЕТИ НЕ БЕШЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ПАРЧЕ МЕСО, НАПОЕНО С КРЪВ?? А?
-Даби...-русото момиче ме пусна.
-Не, Химико... Моля не ме оставяй!
-Даби е прав, Y/n...-тя напусна стаята. Аз стоях замръзнала на едно място.
,,Той се... Приближава.''
-Е, най-сетне стигнахме до любимата ми част от играта... Знаеш ли коя?-аз погледнах още по-уплашено. Този поглед беше същият, когато получих големия си белег на гърба.
-Победата...Кукло!
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
