*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Стигахме почти края на втората седмица. Всеки ден ме печелеше повече и повече. Започна да излиза по ,,работа'' отново. Днес, когато се събудих го нямаше. Разтревожих се. Бяхме се разбрали, че трябва да се наспива добре. Ставам. Излизам от стаята. Спяхме заедно за всеки случай. Е, само да съм сигурна, че е добре де...
,,Y/n, не се лъжи. Яката си падаш...''
Сърцето ми беше напълно право. Както и да е. Запътих се към всекидневната. Усетих миризма на...
,,ДОМАШЕН ХЛЯБ!''
Вратата на терасата се отвори. От там мина Даби. Беше само по боксери и готварска престилка.
,,О, майко мила...''
Не бях осъзнала, че съм го зяпнала с малко лиги, които всеки момент щяха да се разтекат по пръстите с, които чоплих устните си. Гледката просто ме беше омагьосала. За първи път го видях да се изчервява. Съвзех се.
-О, ъм... Съжалявам! Явно съм се успала!-изстрелях притеснено без дори да погледна часовника. Той от своя страна наведе глава, приближавайки се. Обви ръце около ханша ми и започна да ги смъква нежно на долу. Неочаквано ме повдигна. Аз изкарах странен писукащ глас. Прозвуча наистина грешно, но не беше нарочно.
-Не знаеш какво бих дал да чуя това пак-поредната червена вълна обзе лицето ми.
-Даб...Би...-с едната ми ръка прикрих очите си, а с другата затворих устата ми.
-Хайде сега, ако искаш от специалната закуска...Трябва да ме поздравиш.
-Ohay...-тъкмо щях да кажа ,,добро утро'', когато той избегна момент и постави устните си върху моите. Отдръпна другата ми ръка от очите ми. Гледах със зеници по-големи от самите ми ириси. Не мигах. Разбирах, че той се наслаждаваше на очния контакт. След това отдръпна лицето си.
-Нямаше да спра толкова късно, ако знаеше как да дишаш с носа си, baka(*глупаче)!-появи се същата усмивка на лицето му.
След думите му червата ми изръмжаха шумно.
,,СЕРИЗОНО ЛИ!''
Не каза нищо. Пренесе ме до масата, постави ме на стола, бутайки го на пред.
-И за какво е всичко това?
-Явно си нямаш и представа за времето. Y/n, минали са точно 2 месеца от, както живеем заедно.
,,Сериозно ли очаква да празнувам деня в, които ме отвлече? Сега се възстановява, Y/n! Сдържай се!''
-Явно си добър в кухнята-започнах да се тъпча с домашния бананов хляб.
-Явно не си разбрала, че съм добър във всичко!
-Ха, не мисля така...-изпуснах се без да искам.-А, не слушай това, което казах...-започнах да махам с двете ми ръце в знак, че съм сгрешила.
-Кажи ми ,кукло! В какво ,,не'' ме бива?-прошепна гръмко в ухото ми.
Настръхнах, когато усетих дишането му. Преди да кажа нещо телефонът му звънна.
-Даби, мисля, че трябва да вдигнеш-подчертах факта колко настояващо го търсеха.
-Аааа! Ще довършим после!-ощипа леко бедрото ми. Аз отскочих от стола и за малко да падна. Засмя се силно на излизане от стаята.
Тога звъннала. Каза спешно да отидем в Камино (бара в, който се укриват). Даби влезе, а аз леко крачех след него.
-Даби, какво се е случило?
-Шигараки е ранен...-не каза нищо повече.
Не се познавах с него лично. Даби ми е разказвал, а и аз доста любопитствах за "работата'' му.
-Y/n!-тога ме прегърна отзад. Беше ми малко неудобно, но вече я приемах, като приятел. Даби се ядоса на нейната постъпка. Хвана я за пуловера и я дръпна назад, отлепяйки я от мен.
,,Даби, за Бога! За какво беше това сега?''
-Побързайте, моля!-нареди ми странна сенчеста фигура. Химико каза, че името му е Курогири. Той ни заведе до стаята на Шигараки.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
