*,,-Гледай само в бъдещето!''
*В тази история ще прочетете как Y/n-сираче с лечителска дарба, се сближава със семесиство Тодороки. Най-сетне се чувства намерила щастието докато...
...Той не се появява.
*,,-ТОЯ!''
Вече се грижа седем часа за Шигараки. С него се чувствах сякаш живеех стария си живот. Създадох лека връзка пациент-доктор. Само аз я усещах, но това е напълно достатъчно. Плюс Даби го нямаше. Просто не исках да го виждам. Третира ме ужасно. Това ли заслужавам след като съм се грижела за него?
-Няма ли да заспиваш? Има много стаи-каза с раздразнен тон.
-Колкото и да ти е писнало от мен, аз съм длъжна да се грижа за теб! Като доктор не мога да оставя пациента си...-продължих с лекуването на едно от ребрата.
-Колко ще продължи?
-Еми лечението изцяло... Три дена по моите изчисления.
-Без спиране?
-Еми, няма време за такива неща! Намираш се в много рисковано положение.
-А, Даби?
-Той е добре! Това е третата седмица от възстановяването му. Щом може да се прави на алфа, ще се оправи и сам. Сега ти си в опасност. Oтпусни се и заспивай. Трябва ти много енергия!
Гледна точка на Даби:
Само слушайки това...Изтрещявах. Между нас имаше само една врата. Без никакви усилия можех да вляза и да и покажа...
,,Аааааа! Не мога...''
,,Как ще е по-важен?! Не трябваше да и викам...''
-Даби?
-Какво искаш, Туаис?-ядосано отвърнах.
-Не трябва да си тук! Не! Сигурно охраняваш... Но Курагири каза на мен да пазя? Или аз не съм разбрал...-срещу мен стоеше един от най-дразнещи членове на съюза. Дарбата му беше да създава свои клонинги, но накрая всички са започнали да се представят за реалния. Той се е побъркал, докато убива себе си до последния. Като белег беше останала силно раздвоената му личност.
-Да, да тръгвам си!-бутнах го на излизане.
По пътя не спирах да мисля какви ги върши.
,,Няма да спи цяла нощ... Даби! Престани! Какво пък може да се случи?!''
На ум ми идваха невъзможни сценарии.
-МАЙКА ТИ, ШИБАН КУЧИ СИН!-в яростта си изритах врата към стаята на Y/n. Вратата не беше здрава и падна на земята.
,,Ето я блузата ,с която спи! А това е бельото, което носи в онази нощ...''
Бях седнал на земята обърнал гардероба с главата надолу. Тогава получих съобщение:
->Събери дрехите ми и ги донеси утре!
Еми, ако не го направя?<-
->К. Ще използвам тези на Тога.
Не исках да и ги нося, но щеше да е странно. Накрая взех решението да занеса малка част, а другата да оставя тук.
-Fuck(*мамка му)! Не мога да заспя!-бях свикнал сега да се бяхме сгушили, тя с гръб към мен, а аз обвил ръцете ми около талията и. Или когато е в 'онези' дни лягаше по корем, поставяйки единия си крак върху моя. Корема и се падаше върху моя. Така болката и намаляваше, поради топлината, която отделях. Не можех без миризмата и. Не говоря за парфюми, а за самата нея. Бях толкова свикнал...! Единственото, което можех е да взема една блуза и да я използвам като калъфка на възглавницата си.
-За Бога, Y/n!
,,Липсваш ми...!!''
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
