Our never End (Y/n X Dabi)

IV.2 Глава

    Стигнахме до хангар за самолети. Там Даби паркира.

-Летяла ли си някога?

-Не-объркано го следвах.

-Значи днес ще ти е първият път!

-Шегуваш ли се?-заподскачах отново.

,,Y/n, как не се досети? Та как иначе ще стигнеш до остров?!''

-Ще използваме ето...Това!-той посочва двуместен хеликоптер.

-Има само 2 места...

-Че колко ни трябват?

-Еми, за пилота?

-Той е пред теб, кукло!

-Неее. Че как човек, като теб е получил разрешени... Нямаш такова нали?-погледнах не изненадано.

-Аха. Мога и преди съм го правел. Сега си качи задника вътре и да тръгваме!-отвори една от вратите.

-Добре, ама чакай преди да тръгнем да си кажа молитвата.

-Много смешно! По-бързо!

След като си сложихме коланите, той леко потегли. Преди това си беше сложил някакви слушалки.

- Шигараки, ние потегляме! Следиш ли?-личеше си, че получава отговори по слушалката.

Бях много притеснена. Това е първото ми летене и то трябва да е точно с Даби.

,,Какъв късмет!''

-Страх ли те е?

-Щом ти ще пилотираш...РАЗБИРА СЕ!

-Нямаш ли ми доверие?-каза иронично.

-От къде на къде да ти имам?...

-Нямаше да карам, ако не можех. Мислиш ли, че ще изложа живота си в опасност? Сега кротувай!

Не можех да се отпусна по време на потеглянето. Всичко се тресеше. Бях стиснала очите си, за да не видя нищо. След 10 минути всичко спря. Усещах лекота.

-Отвори очи, Y/n- прошепна той.

Аз сложих ръце пред очите си. Исках да ги отворя. Но това беше още една предпазна мярка.

-Хайде-подкани ме още.

,,Добре...На 3! 1...2...''

-3!-отворих очи и смъкнах ръцете си.-УАУ! НЕЕЕ!-бях в шок.-АЗ НАИСТИНА ЛЕТЯ!

Гледката беше изумителна. Морето се бунтуваше под нас, а облаците бяха толкова близо. Не можех да отлепя очи от стъклата.