Преди да дадем документите Вив ме изпрати напред. Чух я да говори нещо напълно нелогично:
-Здравейте, с дъщеря ми имаме билети. Ето нейният паспорт и моята лична карта-тя подаде паспорт и талон за безплатна закуска. Чакайте... Талон за безплатна закуска?! Очите на жената се разфокусираха, прегледа ги и каза:
-Всичко изглежда наред. Имате ли разрешение от баща ѝ, за да я извеждете от страната?
Виви се престори на засегната.
- Мъжът ми почина - изхлипа тя. ....-Преди две години.
-О, много съжалявам, госпожо-съжали я жената. Очите ѝ започнаха лека-полека да се фокусират.-Ето Ви билетите. Приятен полет!
Вив ги грабна и се изниза бързо-бързо от опашката. Задърпа ме към самолета. Седнахме бързо на местата си. Вив продължи да се озърта.
-Какво-поех си въздух. Бягането не ми беше силна страна.-Беше това?
Приятелката ми приглади късата си коса. Напълно безсмислено, защото тя продължи да прилича на таралеж. Започна да си повтаря тихо:
-Не гледай, не виждай, от мен няма нищо! Не гледай, не виждай, от мен няма нищо! Не гледай... - не спря докато самолетът не тръгна.-Ще ми обясниш ли най-сетне какво става?! - попитах я издразнено.
-Да... Да, разбира се. Да започнем от началото... Искам да ми отговаряш на въпросите без възражения. Ясно?
-Добре? - думите ѝ едновременно ме учудиха и притесниха.
-Знаеш ли кой е Зевс?
-Да, главният сред елинските богове. Бог на гръмотевиците, но...
-Посейдон?
-Богът на моретата, но какво...
-Хадес?
-Богът на подземното царство, но...
-Деметра?
-Има ли значение?
-Просто ми отговори - каза тя и аз я послушах. Вив продължи да изброява гръцки божества и добавя ненужни факти за египетските и римските. Не ме интересуваше особено, че Сехмет обичала да пие кръв, но реших да не ѝ го казвам. След кратка пауза каза:
-Боговете наистина съществуват. Не само гръцките, а също и египетските, римските и всички останали божества от всички останали митологии.
Погледнах я сериозно и избухнах в смях. Чак ми избиха сълзи на очите.
-Е, не, не, не-казах.-Това е най-добрата ти шега досега! Сега остава да кажеш, че съм или полубогиня, или демон...
-Това не е шега - отвърна тя сериозно.
-Дори да ти повярвам, което е напълно невъзможно, как ще обясниш случките с билетите и перото?
-Аз съм древноегипетска магьосница-обясни Вив.-Използвах магия и убедих продавачката, че съм възрастна жена.
Усмивката ми се стопи.
- А перото? - попитах.
Вместо отговор тя погледна съсредоточено напред. Ушите й се прибраха и започнаха да растат на горната част на главата й, дрехите й се оцветиха в черно, кафяво и оранжево, очите й станаха цепки, косата и космите по ръцете започнаха да растат твърде бързо и за по-малко от минута тя се превърна в котка. Минаваща покрай нас стюардеса я изгледа странно, но продължи напред.
След няколко секунди Вив върна човешкия си облик. Погледна ме сериозно и рече:
-Аз съм полубогиня, дъщеря на Бастет, богинята-котка.
YOU ARE READING
Дъщерята на огъня
FanfictionАнабел заминава с най-добрата си приятелка Вив за Америка, мислейки, че ще й търсят ново приемно семейство, без да подозира, че я води в Лагера на нечистокръвните...