Дъщерята на огъня

V. Разходка с лодка

Едно момиче ни отвори. Свих се на килима. Не бях повече от минута навън, а вече бях мокра до кости. Лайза нямаше тези проблеми. Предполагам, че да си дъщеря на бога на водата си има своите предимства. Дадоха ми кърпи. Шалът ми беше вир-вода. Пъхнах си ръката под него. Косата ми беше суха. Отдъхнах си. Мокра щеше да се развали опашката ми и щеше да се види. Лайза ме погледна учудена и каза:
-Кожата ти е напълно суха...
-Така ли?-изненадах се. Дъщерята на Нептун кимна. Взе чашата на едно момче, сложи я пред лампата и се появи дъга. Каза нещо на английски. В дъгата се появи момиче. Двете заговориха развълнувано на английски. Опитвах се да не разбирам. Напомняше ми много за Англия... Лайза приключи разговора и дъгата изчезна. Изсуши косата си.
Бурята спря изведнъж. Излязохме навън. Отвън хижата на Биа беше плашеща. Макар децата на Биа да бях слаби на вид, имаха нечовешка сила. Вероятно заради името на майка си. Биа значи сила.

∆

Отвън имаше червенокосо момиче. Цялата беше мокра.
-Здрасти! Добре ли си?-попитах на гръцки.
-Вир вода съм.
Влязох в хижата с въпроса:
-Може ли кърпа?
-За какво ти е?-попита едно момиче със силен арабски(мисля) акцент.
-Навън има едно момиче.
Дъщерята на Биа кимна и ми даде една синя кърпа. Излязох и ѝ я дадох.
-Благодаря. Нова ли си?-запита тя на гръцки.
-Да. Анабел-отвърнах на същия език.
-Рейчъл, оракулът.
-Полубогиня ли си?-попитах я.
-Не-загледа шала ми.-Арабка ли си?
-Не знам. Обиколила съм голяма част от Европа в търсене на приемни семейства.
-Съжалявам.
Помълчахме още малко.
-Да си чувала за някакво момиче с пророческа дарба, на който никой не вярва?-запита тя.
-Вълшебницата Касандра от Троя-отвърнах.
-През съвремието? Търся други сибили. Питам те дали знаеш за такива.
-Не, съжалявам. Кои сибили търсиш?
-Троянската и перпериконската.
-Имаш ли следи?
-Не. Получавам видения, че много герои са се преродили в уникални богове или полубогове.
-Аз съм дете на Митра.
-Пресвети Зевсе! Това е важно!
-Кое?-попитах.
-Отивам при Хирон. Ти стой тук. Или отиди на арената-посочи ми съоражение. Тя хукна
-Ама той знае!-извиках, но тя май не ме чу.

∆

Отидох в арената. Вътре една жена крещеше:
-Хайде бе!-черната ѝ коса се развяваше. Навярно беше дъщеря на божество на вятър.-Не стой като истукан!
На арената имаше двама души. Единият беше русо момиче, азиатка по мое мнение, а другият-тъмнокосо момче. Кожата му беше червена. Индианец или австралиец. Бе се сковал, май от страх. Азиатката, от друга страна, изглеждаше готово за бой. Бях готова да кажа, че тя ще победи, когато земята оформи ръка и я сграбчи. Ръката следваше движенията на тъмнокосия. Стисна я. Чу се пукане. Азиатката изпищя от болка. Ръката на опонента ѝ се разтвори и онази от пръст я пусна и изчезна. Едно момче, облечено в бяла престилка хукна към момичето. Червенокожият слезе уплашено от арената. Една от зрителките на битката, като го видя се дръпна назад, спъна се и падна.
-Плашещ е, нали?-чух глас. Обърнах се. Рейчъл се беше върнала.
-Да-отвърнах.
-Джей Уийкс. Мисля, че е син на Деметра. Не съм сигурна. Може и да е на Деспоена. Не е признат. А и да е никой не е видял.
Тя ме разходи из останалата част от лагера. Накрая ме заведе в столовата. Каза ми да седна на масата на Хермес.
-Герои! Закрилници!-провикна се Хирон.
-Деца на Афродита!-чу се глас от масата ми. Разнесе се смях.
-Така. Днес имам честта да ви запозная с две героини. Дъщери са на две божества, които не подозирахме, че имат деца...-Хирон млъкна внезапно и се взря невярващо в главата. Сви си предните крака и се поклони.-Слава на Анабел, дъщеря на боговете Хестия и Митра, огнени божества и на Вивиан, дъщеря на богинята-котка.
Над главата ми имах камина. От това по-зле не можеше да стане.