Дъщерята на огъня

XXI. Радост и щастие! В Гърция сме! О, не в Гърция сме!

Нико сви рамене. Помълча малко и каза:
- С Уил щяхме да ходим на концерт на Дейвид...
- На кого? – не разбрах.
- Дейвид Боуи.
Погледнах не разбиращо. Той ме зяпна и промълви:
- Дейвид Боуи. Певецът на The Man who sold the World. Любовта на живота ми. Изпълнителят на Starman.
Някакъв певец явно.
- Чакай – започнах. – Да не го нарече любовта на живота си?
- Не. Нее. Разбира се че го... не нарекох.
Разсмях се.
- Добре, Mr. My-celeb-crush-is-some-random-singer.
- Той не е случаен певец.
- О?
- Той е случаен бисексуален певец.
Вече не се сдържах и избухнах в смях, чак ме заболя корема. Стори ми се, че и Нико се усмихна.
- Усмихна се – подразних го.
- Какво? Пффф. Не. Никога. Аз съм кълбо мрак.
Смеха ми се укроти.
- Нико? – питах.
- М?
- Знаеш ли какво казват, когато някой не може да спи нощем?
- Че трябва да спре с David Bowie x male reader смутовете?
- Не... Какво е смут?
- Ъм... Текст със сексуално съдържание.
- ....Да, определено не... Чакай ти четеш такива текстове с David Bowie x male reader?
- Ще игнорирам този въпрос.
- Богове, Нико, защо по дяволите....
- Та какво казвали?
- Че някой мисли за теб.
- Наистина?
- Наистина.
- Сигурно е Уил. Или кошмар на някое чудовище. Или кошмар на Бианка. Или Дейвид Боуи.
- Защо... Защо Дейвид Боуи?
Синът на Хадес сви рамене.
- Знаеш, аз съм кошмара на всички бащи.
- Какво?
- Мда.
- Едва ли е вярно.
- Излизам с момче, пуша, имам СДВ, дислексия, депресия, PTSD и аутизъм. Аз съм много специален коктейл.
Зяпнах го.
- Добре ли си? – попитах. – Искаш ли да поговориш с някого?
- Не схвана ли шегата? COCKtail.
- ...Ди Анджело, добре ли си? Сериозна съм, ако имаш нужда да поговориш с някого...
- Имам господин Д.
- ГОСПОДИН Д. Е АЛКОХОЛИК!
Синът на Хадес ми закри устата, изшътка и прошепна:
- Тихо, ще събудиш другите и всички чудовища в радиус 100 километра.
Дръпнах му ръката и прошепнах:
- Ти се консултираш с алкохолик.
- Не тва е важното сега. Важното е, че се консултирам.
- Консултираш се, но с алкохолик.
- С алкохолик, но се консултирам.
- Консултираш... Я, какво стана? – стори ми се, че дървото помръдна.
Нико ми направи жест да седна и отиде да погледне. Върна се след 30 секунди.
- Е?- питах притеснено.
- Дърво.
- Виждам, че е дърво, ди Анджело. Защо помръдна?
- Дриадата се е събудила от крясъкът ти.
- О.
Отидох до дървото.
- Съжалявам, госпожице. Нямах намерение да Ви събуждам. Надявам се да ми простите.
Върнах се и седнах. Нико ме гледаше с много особено изражение.
- Какво? – попитах притеснено и се огледах. – Нещо зад мен ли има?
Изведнъж синът на Хадес избухна в смях.
- Излъгах – каза той през смях. – Просто вятър.
Погледнах го възмутено. Той продължи да се смее.
- Не е забавно – измърморих.
- О, напротив. Беше супер забавно.
Поклатих невярващо глава. Той най-сетне спря да се хили.
- Съжалявам – измърмори. – Просто физиономията ти беше великолепна.
Погледнах го сериозно с кехлибарените си очи и казах:
- Охо, значи COCKtail ди Анджело можел да се смее?
Из гората прелетя нашият смях.

∆

Слънцето вече изгряваше, когато решихме да разбудим останалите.
- Ммм - измънка Касандра. – Къде сме?
- Nella fica di tua zia* – измърмори Нико.
Бианка го удари през лицето, полу разбудена.
- Perché insulti, Nicolò Alonso di Angelo? Eh?** – изкрещя тя.
Братчето ѝ като, че ли се засрами:
- Mi dispiace, Bibi..
- Ще ти дам едно ‚диспиаче' – извика му тя и го подгони с бялата си маратонка.
Вив, която междувременно се беше събудила, възкликна:
- Я, сеир!
- Та къде сме? – попита близначката ми.
- Гърция.
Двете зяпнахме. Едновременно.
- Кво? – пита Вивиан. – Не знаехте ли?

____________________
*Това е псувня
**"Защо псуваш, Николо Алонсо ди Анджело? А?"

Песента горе е поздрав за Нико.