Дъщерята на огъня

XIX. А сега се появи гигантски еднорог с три рога. Трябва ли да му викам трирог

TW: Има думичка на италиански (и нейния превод на английски), която може да се сметне за обидна.

Не казвам, че Вив постъпи правилно, но иначе никога нямаше да тръгнем. Изведнъж чух звук на повръщане. Близначката ми се беше опряла на дърво и повръщаше.
- Не беше чак толкова гадно, Касандра – измърморих.
Тя ме игнорира. Така да бъде. След малко продължихме напред. Нико си ровеше из джобовете докато се движехме. Не след дълго видяхме Ватикана в далечината. Ускорихме крачката. Когато наближихме табелата "Roma", побързахме да се въведем в приличен вид. Вив изкара сандвич от раницата си и задъвка. Нико извади нещо от джоба си.
- Какво правиш! – извика Бианка. – Не бива да използваме телефони! Ще привлече чудовища към нас.
- Нах. Nord VPN – отвърна Нико и звънна на някого. На екрана се показа лицето на Уил.
- Salut, bébé* – поздрави той Нико. – Как върви?
- Бива. В Рим сме – синът на Хадес завъртя камерата бавно на 360 градуса.
Бианка помаха, а Вив се оплези.
- АЙЙЙ! – извика Уил щастливо.
Сестрата ди Анджело побутна братчето си да върви напред, той завъртя очи, но тръгна.
- Ще минем да видим какво е останало от дома ни – заяви дъщерята на Хадес.
- Като споменахте дом – намеси се синът на Аполон. – Нико, почистих квартирата ни.
- AND THEY WERE ROOMATES! – извика Касандра.
Вив се разсмя, а няколко души, преминаващи покрай нас, ни погледнаха странно.
- Извинявайте – измърмори сестра ми.
Принцът на мрака сви рамена и се обърна към гаджето си:
- Как върви в колежа?
- Имам 2 по психология – въздъхна русото момче.
- Уиляме! Каква е тая двойка по психология?
- Амиии.... Въпроса беше подвеждащ.
- Какъв беше?
- "Как виждате еднополовите връзки между Вашият пол?"
- И какво написа? Че одобряваш?
- Не...
- А какво по дяволите написа?

- "Full HD".
Нико стана червен като домат, а сестра му хвърли лош поглед и започна да върви по-бързо. Аз подтичквах, за да я настигам. Уил заразказва за колежа, все едно двамата с Нико ще остареят заедно и светът няма да изчезне. Скоро стигнахме Ватикана. Бианка ни задърпа (с учудваща сила) по разни улички докато стигнахме... сладоледаджийница.
- О! – възкликна тя и се огледа. – Оу... Ами... Някой иска ли сладолед?
- Може – отвърна Касандра.
- СЛАДОЛЕД! – извика Вив.
- Значи е решено – обяви Бианка. – Ще ядем сладолед.
Петимата влязохме вътре.

∆

Вив ни прочете менюто (блазе ѝ, няма дислексия и СДВ).
- Шоколад – каза Нико разсеяно.
Жената погледна към него и измърмори:
- Non serviamo gay**.
Бианка я игнорира и се обърна към мен:
- Блонди, какво искаш?
- Диня – отвърнахме едновременно с Касандра, която се оказа, че е застанала зад мен.
- Ciao, un gelato al cioccolato, un gelato Oreo, uno alla gomma da masticare e due al gusto di anguria*** – съобщи тя.
Жената ги даде и измърмори към Нико:
- Frocio****.
Не, няма да ви кажа как се превежда, но не е мило определение. Дъщерята на Хадес плати, а брат ѝ показа среден пръст на продавачката. Петимата излязохме, заобикаляйки златистите столове.
- Chaotic gay energy be like – прошепна близначката ми и посочи Нико с нос. Уилям се разсмя.
- Права си – отвърна през смях синът на Аполон. – Неговата половина от стаята е на вили и на могили.
- Не казвай това пред сестра ми! – извика Нико и се затича към е фонтан.
- НЯМА ДА СЕ ДАВИШ, ДИ АНДЖЕЛО! – изкрещя колежанина. – ПЛАНИРАЛ СЪМ СВАТБАТА НИ СЛЕД 6 ГОДИНИ!
- Баща ми няма да ми даде.
- Ще се омъжим тайно.
- Ти каза нещо подобно преди 3 месеца, ама целия лагер разбра.
Като замлъкна беше целият ярко червен. Синът на Аполон се усмихна. Бианка прекрати обаждането и се обърна към Нико:
-Niccolò Alonso Di Angelo! Cosa stavi pensando? Eh? Dimmi!
- Preferiresti non sapere...***** - отвърна брат ѝ, вървейки.
Огледах се и разбрах, че сме до Колизеума.
- К'во правим тука? – питах.
- Не ми са обяснява – отвърна Вив подреждайки фигурки около нас. Тя извади жезъла и произнесе:
- TAH-WIL!******
Мигом се озовахме на друго място.
- Какво беше това?!!?! – попитах я.
- Телепортирах ни на 200 км. И преди да попиташ не, едва ли е законно.
Касандра се изкиска. Изкуших се да ѝ покажа един определен пръст, но реших да не си правя труда. Изведнъж от гората излезе един еднорог с три рога.
- ОЙ, КАКВО Е СЛАДКО! – изписках и се затичах да го погаля.
То ме погледна объркано и тръгне да ме ръга. Тогава се подхлъзнах и – за пръв път в живота ми – моята непохватност ме спаси. Нещо ме издърпа надалече. Оказа се Ескалибур.
- ТИ ИДИОТ ЛИ СИ!? – изкрещя близначката ми.
Аз замълчах.
- В какво се подхлъзна? – попита Вив.
Погледнах сандала си и отвърнах:
- Кафяво е и мирише. Предположи.
Нико се атакува нещото. Сестра му извади стрелите си и, обстрелвайки нещото, което ревеше като мен като получа двойка по математика, изкрещя:
- И как се нарича това?!?!
- Не знам, ама му викат звяра на Александър – обясни сестра ми, мъчейки се да го удари по бронираната зелена кожа.
- Хефестион? – попита принцът на Мрака, отбивайки рогата.
- НИКО! – скара се кака му.
Аз междувременно седях и нищоправех. Вив се затича, скочи и се приземи върху не-Хефестиона. После заби ножа в шията му. Той издъхна мигновено.
- Откъде знаеше какво ще стане? – попита Бианка учудено.
- В моя край ги наричаме "Аlshay' al'akhdar alkabir". Има ги често.
- Т'ва значи „Голямо зелено нещо" – обясни сестра ми.
- ШШШТ!
Аз се разсмях, а Вив се превърна възмутено в котка.

___________________

*Здрасти, бебче

**Не обслужваме гейове

***Здравейте, един шоколадов сладолед, сладолед с Орео, един с дъвка и два с вкус диня

****=Faggot

***** Нико Алонсо ди Анджело! Какво си мислеше? А? Кажи ми!
Предпочиташ да не знаеш...

******На арабски е, значи „Пренеси!"